Сватбата на Беки Б.

— Нищо подобно! Действайте! — дава му зелена улица мама, после си поглежда часовника и отбелязва: — Трябва да тръгвам. Все още ми остава да подредя онези букетчета по масите!

Когато вратата се затваря зад гърба й, Дани и Сузи се споглеждат.

— Окей — заявява Дани. — Сега кажи какво да правим с това нещо тук!

— Като начало, би могъл да свалиш ръкавите — отговаря Сузи. — И всички тези къдрички по горната част.

— Искам да кажа, каква част от нея искаме точно да запазим? — пита Дани и ме поглежда. — Беки, ти какво ще кажеш?

Не отговарям. Стоя пред прозореца и гледам навън. Люк и Анабел се разхождат из градината, склонили глави един към друг в задълбочен разговор. По-нататък мама обсъжда нещо с Джанис и посочва към разцъфналата череша.

— Беки? — обажда се отново Дани.

— Не я докосвай! — заявявам, като се обръщам към тях.

— Какво?!

— Казах да не я пипаш изобщо! — повтарям и се усмихвам, като зървам ужасената физиономия на Дани. — Остави я така, както си е!

* * *

До три без десет съм напълно готова. Облечена съм в подобната на наденичка булчинска рокля. Лицето ми е гримирано от Джанис в стил „Бляскава пролетна булка“, само че в малко по-умерен вариант благодарение на моята носна кърпичка и малко вода. На главата си нося венец от яркорозови карамфили, който мама е поръчала заедно с булчинския букет. Единственото що-годе стилно нещо върху мен са обувките ми на Кристиан Лубутен, които всъщност почти не се забелязват.

Обаче на мен не ми пука. Изглеждам точно така, както искам да изглеждам.

Вече ни направиха снимките пред разцъфналата череша, а мама си развали своя грим в стил „Лятна елегантност“, та се наложи да се освежи. А сега всички заминаха в църквата. Останали сме само аз и татко и чакаме да ни вземат.

— Готова ли си? — пита той, когато пред нашия вход измърква тихо и спира бял ролс-ройс.

— Мисля, че съм готова — отвръщам и усещам, че гласът ми потреперва.

Аз ще се омъжвам. Този път наистина ще се омъжвам!

— Смяташ ли, че постъпвам правилно? — питам татко къде на шега, къде на истина.

— Да, смятам — отвръща татко, поглежда се в огледалото в коридора и оправя за последен път копринената си вратовръзка. — Спомням си, че когато за първи път видях Люк, казах на майка ти: „Този ще издържи докрай с Беки!“ — Среща погледа ми в огледалото и добавя: — И се оказах прав, нали, скъпа?! Издържа с теб, нали?

— Не съвсем — ухилвам се аз. — Но… се справя.

— Хубаво — усмихва се татко. — Вероятно това е единственото, на което може да се надява.

Шофьорът звъни на звънеца и когато отварям вратата и се втренчвам в лицето пред себе си, направо не мога да повярвам — това е старият ми инструктор по кормуване — Клайв!

— Клайв, здрасти! Как си?

— Беки Блумууд! — възкликва той. — Никога не бих го повярвал! Беки Блумууд се жени! Тогава успя ли все пак да си вземеш изпита?

— Ами… накрая да.

— Кой би си помислил! — възкликва отново Клайв и клати невярващо глава. — Тогава, като се прибирах вкъщи, казвах на жената: „Ако това момиче вземе шофьорския изпит, значи аз съм пържено яйце!“ А после, разбира се, когато се вземат предвид…

— Както и да е.

— Онзи изпитващ тогава каза, че никога през живота си не е виждал нещо подобно! Бъдещият ти съпруг виждал ли те е как шофираш?

— Да.

— И все още иска да се ожени за теб?

— Да! — срязвам го аз.

Ама този човек не си ли дава сметка, че днес е моят сватбен ден?! Не би трябвало да ми се припомня за някакви тъпи изпити, на които съм се явявала преди цяла вечност.

— Е, ще се качваме ли в колата? — намесва се тактично татко. — Здравей, Клайв! Приятно ми е отново да те видя!

Тръгваме по алеята и когато стигаме до колата, аз се обръщам назад, за да погледна нашата къща. Защото, когато отново я видя, вече ще бъда омъжена жена. Поемам си дълбоко въздух и пристъпвам в колата.

— Сприии! — достига до нас нечий глас. — Беки, веднага спри!

Замръзвам ужасена, с единия крак в колата. Какво става? Кой е разбрал?! И какво точно е разбрал?!

— Не мога да ти позволя да продължиш с тази работа!

Какво! Ама в това няма никакъв смисъл! Том Уебстър, съседчето, се носи презглава към нас в официалния си костюм. Какво смята, че прави този човек? В момента би трябвало да бъда в църквата и да разпределя гостите!

— Беки, не мога да стоя отстрани и да гледам как се омъжваш! — изрича бездиханно той и се отпуска върху ролс-ройса. — Това може да се окаже най-голямата грешка в твоя живот! Не си го обмислила внимателно!

Боже, господи!

— Напротив, обмислила съм го! — изрязвам го аз и се опитвам да го изместя от пътя си. Обаче той ме сграбчва за рамото.

— Снощи ме осени тази мисъл! Ние принадлежим един на друг! Ти и аз! Само си помисли, Беки! Познаваме се, откакто се помним. Израснахме заедно. Може би ни трябваше известно време, докато осъзнаем истинските си чувства един към друг… но не заслужаваме ли да им дадем още един шанс?!

— Том, аз нямам никакви чувства към теб! И след две минути трябва да се омъжа! Така че, би ли, се дръпнал от пътя ми, ако обичаш?