Свещена любов

Начинът да бъдат елиминирани вампирите беше да се прекърши общата воля на обществото им, а първата стъпка към това беше дестабилизацията. Четири от шестте основополагащи семейства на глимерата бяха елиминирани. Оставаха още две и когато удареха и тях, лесърите можеха да се захванат с останалата част от аристокрацията. Онези от Съвета на прицепсите, които бяха оцелели, щяха да се обърнат срещу Рот. Щеше да се появи съревнование за надмощие, последвано от мерене на силите. И Рот като лидер, принуден да се справя с тревогите на цивилните и оспорването на властта му в ситуацията на активна война, щеше да допусне грешки в преценките си. Което само щеше да подсили нестабилността.

Упадъкът нямаше да е само политически. Ограбването на повече къщи означаваше по‑малко пари за Братството поради неплащането на данъци. По‑малък брой на аристокрацията означаваше по‑малко работни места за цивилните, а това щеше да доведе до финансова криза в по‑ниските слоеве и спадане на подкрепата им към краля. Щеше да се стигне до порочен кръг, който неизбежно щеше да доведе до свалянето от длъжност на Рот, убийството му или свеждането му до позиция на безгласна буква, а по този начин вампирската общност щеше да затъне още по‑дълбоко. След като всичко бъдеше доведено до пълен хаос, Леш щеше да се намеси и да довърши започнатото.

Единственото по‑хубаво би било чума сред вампирите.

Планът му засега действаше. Първата му нощ беше пожънала огромен успех. Ядоса се, задето Куин не си беше у дома, когато нападнаха къщата му, тъй като би му доставило удоволствие лично да убие братовчед си, но пък беше научил нещо интересно. На бюрото на чичо си беше открил документ, че се отрича от Куин, с който той биваше изхвърлен от семейството. Което пък означаваше, че бедният малък нещастник се мотаеше някъде навън, макар и очевидно не у Блей, защото неговият дом също беше атакуван.

Да, беше неприятно, че не откриха Куин в дома му. Но поне бяха пленили брат му жив. Това щеше да е забавно. Обществото на лесърите беше претърпяло някои загуби, главно в къщата на Блей и в собствената къща на Леш, но като цяло развитието на събитията беше в услуга на Леш.

Моментът все пак беше критичен. Глимерата щеше да се насочи към защитените си домове и въпреки че той беше наясно с районите, в които се намираха, повечето бяха в северната част на щата, а за неговите войници това означаваше пътуване. С цел да ускорят убийствата, трябваше да атакуват възможно най‑много адреси тук в града.

Карти. Нужни им бяха карти.

Точно когато му хрумна тази мисъл, стомахът му запротестира.

Имаха нужда от карти и храна.

– Спри при тази бензиностанция – кресна той.

Господин Д. не успя да отбие навреме, така че му се наложи да върне на заден.

– Трябва ми нещо за хапване – каза Леш. – И карти за…

В другия край на улицата сините светлини на колдуелската полиция замигаха и Леш изруга.

Ако полицаят се хванеше за дребното им нарушение, щяха да загазят. В багажника на колата имаше оръжия. Окървавени дрехи. Портфейли, часовници и бижута от мъртвите вампири.

Страхотно. Просто страхотно. Полицаят очевидно не се канеше да си направи почивка с понички, защото се беше насочил право към тях.

– Дявол да го вземе. – Леш погледна към господин Д. – Кажи ми, че имаш валидна шофьорска книжка у себе си.

– Разбира се. – Господин Д. паркира колата и отвори прозореца, когато един от бранителите на реда и покоя в Колдуел застана до тях. – Здравейте. Ето шофьорската ми книжка.

– Трябва ми и талонът на колата. – Полицаят се наведе и се намръщи, като че не хареса миризмата им.

Боже, точно така. Бебешката пудра.

Леш се облегна назад, когато господин Д. посегна към жабката възможно най‑спокойно. Когато извади парче бяла хартия с размерите на визитка, Леш му хвърли бърз поглед. Със сигурност изглеждаше като официален документ. Проклетото нещо имаше емблемата на щата Ню Йорк и се водеше на името на Ричард Делано с адрес Десета улица номер 1583, апартамент 4 Е.

Господин Д. подаде всичко навън през прозореца, като прояви забележителен актьорски талант, използвайки вярната комбинация от срам, искрено разкаяние и простодушие, докато наблюдаваше ченгето. Изглеждаше така, като че лицето му трябваше да се мъдри на кутия със зърнена закуска, докато произнасяше думата «сър», която прозвуча като «амин», изречено в църква. Въплъщаваше всичко здравословно, пълно с витамини и фибри. Примерен американец, отдаден на балансираното хранене.

Полицаят погледна документите и ги върна обратно. Освети вътрешността на колата с фенерчето си и каза:

– Не правете повече така…

Намръщи се, когато погледна Леш.

Поведението му в стил «не ми губете времето» мигом се изпари. Приближи закаченото на ревера му радио към устата си, поиска подкрепление, а после каза:

– Ще ви помоля да излезете от колата, господине.

– Кой, аз ли? – попита Леш. По дяволите, нямаше в себе си документ за самоличност. – Защо?

– Моля, излезте от колата, господине.

– Не и ако не ми кажете защо.