Свещена любов

– Защото отиваш в спалнята ми. – Думите излетяха от устата му на един дъх.

– Вашата спалня? Може би имате предвид моята. Защото ми казахте да се махна от спалнята ви преди пет месеца.

Звярът се беше загнездил в члена му и се бореше да излезе на свобода, за да се вмъкне в нея. Възбудата не подлежеше на оспорване. Влакът му беше пуснат на релси. Билетът му беше продупчен. Пътуването вече беше започнало.

Същото важеше и за Кормия.

Фюри пристъпи по‑близо до нея. Тялото й излъчваше толкова силна топлина, че той можеше да я почувства със собствената си кожа, а ароматът на жасмин беше гъст като кръвта му.

Той оголи кучешките си зъби и изсъска като котка:

– Отиваме в стаята ми.

– Но аз нямам причина да идвам в стаята ви.

– Напротив. Имаш.

Тя метна небрежно дебелия сноп коса зад рамото си.

– Не, опасявам се, че нямам.

След тези думи му обърна гръб и закрачи към къщата.

Той пое след нея, като че ли беше плячка. Последва стъпките й през библиотеката, нагоре по главното стълбище и после в стаята й.

Тя отвори леко вратата и се вмъкна вътре.

Преди да успее да го затвори отвън, той опря длан в дървената плоскост и си проправи път вътре. Той беше този, който хлопна вратата. И я заключи.

– Свали си робата.

– Защо?

– Защото, ако аз го направя, ще я разкъсам.

Тя вирна брадичка и спусна клепачи. По този начин, макар да трябваше да погледне нагоре, за да срещне очите му, тя пак го наблюдаваше отвисоко.

– Защо е нужно да се съблека?

С цялата си собственическа страст той изръмжа:

– Ще те маркирам.

– Нима? Съзнавате ли, че нямате никакво основание?

– Имам всички основания.

– Преди не ме желаехте.

– Как ли пък не.

– Сравнихте ме с друга жена, с която сте се опитали да бъдете, но не сте могли.

– А ти не ме остави да довърша. Тя беше уличница, на която платих, за да се отърва от девствеността си. Не жена, която съм желал. Не беше ти. – Той вдъхна аромата й. – Тя не беше ти.

– И все пак сте приели Лейла, нали така? – Той не отговори и тя отиде бавно до банята, за да пусне душа. – Да, приели сте я. Като Първа избраница.

– Това няма нищо общо с нея – отговори той от прага.

– Как да няма? Избраниците са едно цяло и аз все още съм една от тях. – Кормия се обърна с лице към него и остави робата й да се свлече на пода. – Не съм ли права?

Членът на Фюри се притисна в ципа на панталона му. Тялото й сияеше под вграденото осветление, гърдите й бяха щръкнали, а бедрата й бяха леко разтворени.

Тя се пъхна под душа и той я наблюдаваше как изви гръб назад и започна да мие косата си. С всяко нейно движение губеше и малкото останало му чувство за цивилизованост. С някаква отдалечена част от съзнанието си разбираше, че трябва да си тръгне, защото щеше да превърне една и бездруго усложнена ситуация в нетърпима. Но тялото му беше открило храната, от която се нуждаеше, за да оцелее.

И в мига, когато излезеше от проклетия душ, щеше да я погълне жива.

3 8.

Да, тя щеше да му го позволи.

Кормия изплакна пяната от косата си и в мига, в който излезе изпод душа, знаеше, че ще се озове легнала под Примейла.

Щеше да му се остави да я вземе. И тя щеше да вземе него.

Стига толкова «едва», «почти» и «дали го направиха вече, или още не». Дотук с капризните поврати на съдбата, впримчили и двама им. Край на нейното вечно послушание и изпълнителност.

Тя го желаеше. И щеше да го има.

По дяволите сестрите й. Той принадлежеше на нея.

Макар и само днес , изтъкна вътрешният й глас.

– Майната ти – тросна се тя на мраморната стена. Решително врътна крана наляво и отвори вратата. В мига, в който водата спря, пред нея се изправи Примейлът.

Беше гол. Възбуден. С докрай издадени кучешки зъби.

Издаде истински лъвски рев и когато звукът отекна сред мрамора в банята, влагата между краката й стана още по‑изобилна.

Той я приближи и тя не оказа никаква съпротива, когато я грабна през кръста и я повдигна във въздуха. Не беше нежен, но тя и не искаше нежност и за да бъде сигурен той в това, го ухапа по рамото, когато влязоха в спалнята.

Той изръмжа отново и я запрати на леглото. Тялото й отскочи веднъж. Два пъти. Тя се преобърна по корем и се опита да изпълзи напред само за да го накара да се потруди. Дори не й минаваше през ум да му се опъва, но дявол го взел, щеше да му се наложи да я погони…

Примейлът скочи върху гърба й и прикова ръцете й, вдигнати над главата. Тя се опита да се дръпне, но той раздели краката й с колене и ги притисна с таза си. Ерекцията му се плъзна надолу и я докосна по най‑интимното местенце, като я накара да се извие в дъга.

Той отпусна ръце само колкото да й позволи да извърти рамене и да го погледне.

Целуна я. Дълбока и продължителна целувка. Тя все така държеше на играта си, изоставила традицията на Избраниците за кротко отдаване.

Неочаквано той се дръпна назад, отмести се малко и…