Свещена любов

Сиянието прокара ръка през черно‑русата си коса. Златни халки блестяха по пръстите, на ушите, на носа и около врата му. Искрящо белите очи без зеници излъчваха раздразнение, от което яркосините дъги около подобните на луна ириси преминаха в тъмносиньо.

– Ясно. Трудният начин. Кажи лека нощ.

Докато му причерняваше, вампирът чу падналият ангел Ласитър да казва:

– Проклет задник.

40.

– Видя ли изражението на Фюри? – попита Блей.

Джон му хвърли поглед през кухненския плот и кимна утвърдително. С приятелите му пийваха бира за успокоение. С главоломна скорост.

Никога не беше виждал вампир да изглежда така. Ама никога.

– Направо е хлътнал до уши – отбеляза Куин, отвори хладилника и извади още три бутилки бира «Сам Адамс».

Блей взе подадената му бира, после трепна и потърка рамото си.

Джон отвори новата бутилка и отпи. После я остави и въздъхна.

– Тревожа се за Кормия.

– Няма да я нарани. – Куин седна на масата. – На нас може и да ни е изкопал гробовете, но нея няма да я пипне.

Джон надникна в трапезарията.

– Затръшваха се врати. Силно.

– Много хора са под покрива на тази къща… – Куин вдигна очи към тавана, сякаш решаваше на ум трудна математическа задача. – Включително и ние тримата. Ти да видиш.

Джон се изправи.

– Трябва да отида да проверя. Няма… да се бутам да преча. Само да се уверя, че всичко е наред.

– Идвам с теб – каза Куин и понечи отново да стане.

– Не, ще стоиш тук. И преди да си тръгнал да ме поучаваш, майната ти. Това е моят дом и не е нужно някой постоянно да ми ходи по петите.

– Добре, добре, добре. – Куин отклони поглед към Блей. – Тогава ние отиваме в санитарния пункт. Там ще ни намериш.

– Защо ще ходим в санитарния пункт? – попита Блей, без да вдига очи.

– Защото още ти тече кръв и ти трябва първа помощ.

Куин настойчиво впери поглед в Блей, а той – в бирата си.

– Просто ми обясни как да го намеря – измърмори Блей.

– И как ще си почистиш и превържеш сам гърба?

Блей отпи продължително от бирата си.

– Хубаво. Но искам първо да си допия бирата. И трябва да хапна нещо. Умирам от глад.

– Добре. Каква храна искаш?

И двамата бяха решили да го раздават корави и лаконични.

– Ще се видим долу тогава – каза им със знаци Джон и тръгна. Да му се не види, неразбирателството между приятелите му сякаш нарушаваше космическия порядък. Не биваше да е така.

Джон излезе през трапезарията и почти тичешком изкачи голямото стълбище. На втория етаж долови мирис на червен дим и чу оперна музика от стаята на Фюри – онази, лиричната, която обикновено пускаше.

Не беше фон като за тежка разправия. Може би просто всеки си беше отишъл в стаята след скарването?

Джон се промъкна до вратата на Кормия и се ослуша. Нищо. Само въздухът, който идеше от нея в коридора, бе наситен със сладкия аромат на цветя.

Като реши, че няма нищо лошо просто да провери дали Кормия е добре, Джон почука лекичко на вратата. Отговор не последва и той подсвирна.

– Джон? – обади се тя.

Той отвори вратата, защото предположи, че това се очаква от него… Замръзна на прага.

Кормия лежеше върху разбърканите завивки и чаршафи на леглото. Беше гола, с гръб към вратата и имаше кръв… по вътрешната страна на бедрата й.

Тя надигна глава, погледна през рамо и побърза да се покрие.

– О, Скрайб Върджин!

Придърпа завивката до брадичката си, а Джон стоеше все така в пълен шок и съзнанието му се опитваше да си обясни сцената.

Беше я наранил. Фюри я беше наранил.

Кормия поклати глава.

– О… Проклятие!

Джон примигна, после пак… Видя себе си в юношеските си години в мръсния вход след края на онова, което му бе сторено.

Тогава и неговите бедра бяха изпоцапани от вътрешната страна.

Изражението му трябва силно да я бе разтревожило, защото тя протегна ръка към него.

– Джон… о, Джон, не… Добре съм… Добре съм, повярвай ми, аз…

Джон се обърна и спокойно излезе навън.

– Джон!

Когато беше малък и безпомощен, нямаше как да отмъсти на нападателя си. Но сега, каза си, докато изминаваше трите метра до вратата на Фюри, беше в положение да отмъсти за своето минало и за настоящето на Кормия. Сега беше достатъчно едър и як. Сега можеше да отмъсти за някого, станал жертва на по‑силен от него.

– Джон! Не! – извика Кормия, втурнала се от стаята си навън.

Джон не почука. Какво ти чукане? В този момент юмруците му искаха да срещнат друго, а не дърво. Искаха да срещнат плът.

Като отвори със замах вратата на Фюри, видя братът да седи на леглото си с цигара между устните. Очите им се срещнаха, по лицето на Фюри бяха изписани вина и угризение.

Това окончателно реши нещата.

С беззвучен рев Джон се втурна през стаята, а Фюри не направи абсолютно нищо, за да спре атаката. Нещо повече, братът сам се изложи на ударите и падна върху възглавниците, докато Джон го блъскаше с юмруци по устата, по очите, по брадичката отново и отново.

Някой пищеше. Жена.

Дотичаха и други.