Свещена любов

След като тя си тръгна, той се загледа в белия пейзаж и след миг пространството наоколо се преобрази пред очите му в напълно различна гледка. Добре оформените безцветни дървета и тревата, която сякаш беше покрита със сняг, изчезнаха. Вместо това той видя обраслата градина на семейния си дом в Древната страна.

Огромната каменна къща, в която бе израснал, бе заобиколена от около осем декара градина. Разделена на сектори от покрити с чакъл пътеки, тя имаше за цел да показва естествената красота и да предоставя утеха за душата. Във всеки от четирите ъгъла на ограждащата я тухлена стена имаше по една статуя. Фигурите отразяваха различните етапи от живота – от бебе в бащините ръце, през юноша, вече стъпил на краката си, до мъж, прегърнал свое собствено дете, и накрая вече седнал, помъдрял от възрастта с порасналия му син, изправен до него.

Личеше, че някога градината е била много изискана, повод за гордост, и Фюри можеше да си представи радостта, която родителите му са изпитвали от нейното великолепие като млада двойка.

Той не беше познал и частица от съвършенството, загатвано от елегантните линии на плана. В градината той бе видял единствено запуснатост и хаос. До времето, когато беше достатъчно голям, че да забелязва света около себе си, цветните лехи бяха изгубили форма. Водните огледала бяха пълни с водорасли. Тревата беше превзела пътеките. Най‑много тъга му носеха статуите, обрасли с бръшлян, който всяка година ги покриваше все по‑плътно. Листата закриваха все повече и повече изваяното от ръката на скулптора.

Градината беше визуалният образ на разрухата, обхванала семейството му.

И той искаше да я премахне. Навсякъде.

След преобразяването му, което едва не го уби, той напусна разрухата на семейния си дом. Спомняше си този миг така ясно, както виждаше в съзнанието си образа на съсипаната градина. В нощта на отпътуването му грееше пълна октомврийска луна. Под ярката й светлина той беше опаковал част от хубавите стари дрехи на баща си.

Фюри си беше съставил само груб план: да тръгне по следа, оставена от баща му да изстине. В нощта на отвличането на Зейдист беше станало ясно коя от бавачките е отвела детето и Агъни я бе последвал, за да търси мъст, както всеки баща би постъпил. Но тя се бе оказала хитра и той не беше открил нищо определено за нея в продължение на две години. Следвайки незначителни факти, носещи се слухове и сплетни, бе претърсил Древната страна, за да открие най‑накрая одеялцето на Зейдист сред вещите на жена, умряла седмица по‑рано.

Това, че за малко не беше успял, добавяше нова страница към трагедията.

Именно тогава Агъни беше уведомен, че детето му е отвлечено от съсед и продадено на пазара за роби. Съседът взел парите и избягал и макар че Агъни беше отишъл при най‑близкия търговец на роби, на този пазар бяха купени и продадени твърде много сирачета, за да успее да проследи пътя на Зейдист.

Агъни се беше предал, прибрал се бе в къщи и бе започнал да пие.

Когато Фюри реши да продължи издирването, му се струваше редно да носи дрехите на баща си. Това беше важно. Видът му на обеднял благородник би улеснил достъпа му до богатите къщи, а именно там бяха робите. В старите костюми на баща си Фюри можеше да бъде приет за поредния странник с добри маниери, преживяващ благодарение на остроумието и чара си.

Облечен по модата отпреди двайсет и пет години и с протрит кожен куфар в ръка, той отиде и при двамата си родители, за да им съобщи намеренията си.

Знаеше, че майка му е в леглото си в сутерена на къщата, защото тя живееше там. Също така знаеше, че няма да го погледне, когато влезе. Никога не го правеше и той никога не я беше винил затова. Беше точно копие на откраднатия й син, ходещ, говорещ и дишащ спомен за трагедията. Това, че той беше индивидуална и отделна личност от Зейдист, това, че беше оплаквал загубата също като нея, защото половината от самия него липсваше, откакто беше отвлечен близнакът му, както и нуждата му от напътствия и грижи, не бяха понятни за нея заради собствената й болка.

Майка му никога не го беше докосвала. Нито веднъж. Нито дори като малък, за да го изкъпе.

Когато почука на вратата й, Фюри не пропусна да й се представи, преди да влезе, за да я подготви. Тя не отговори и той отвори, запълвайки рамката на вратата с новото си преобразено тяло. Съобщи й какво се кани да направи, без да е сигурен какво да очаква от нея. Не получи отговор. Нито дума. Тя дори не вдигна глава от парцаливата си възглавница.

Затвори вратата и тръгна към стаята на баща си.

Той изобщо не беше на себе си. Лежеше мъртвопиян сред бутилки от евтина бира, която го държеше в достатъчно замаяно състояние, че да не мисли прекалено. След като напразно се опита да събуди баща си, Фюри надраска бележка, остави я върху гърдите му, качи се горе и напусна къщата.