Свещена любов

Той спря и огледа десертчетата и бонбоните. Беше едновременно гладен и му се повдигаше. Би предпочел да се подчини на отвращението в стомаха си, но си каза, че Кормия може да иска нещо. Докато тя разглеждаше залата с широко отворени очи, той взе пакетче «М&М» и пакетче солети рибки, в случай, че тя не си падаше по шоколад. Освободи две чаши за кока‑кола, напълни ги с лед и сипа от прекрасната тъмна течност.

Подсвирна леко, за да привлече вниманието й, и кимна към предната част на залата. Тя го последва, очевидно впечатлена от светещата ивица по полегатото стълбище. След като я настани в едно от креслата, той изтича обратно горе и се помъчи да реши какво да пусне.

Филмите на ужасите отпадаха поради деликатната й чувствителност и поради реалния кошмар, който беше преживял по‑рано. Това, разбира се, елиминираше около петдесет процента от колекцията, тъй като най‑често Рейдж поръчваше на Фриц новите филми.

Джон пропусна «Годзила», тъй като му напомняше твърде много за Тор. Безвкусни комедии като «Американски пай» и «Ловци на шаферки» не бяха достатъчно възвишени за нея. Колекцията на Мери от дълбокомислени чуждестранни филми беше… да, прекалено реалистична за Джон, че да издържи някой от тях дори в добрите си вечери. Търсеше начин да избяга от действителността, а не да се подлага на различен тип мъчение. Екшъни? Някак не му се вярваше, че Кормия ще изпадне във възторг от Брус Уилис, Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер.

Оставаха момичешките филми. Но кой от тях? Тук бяха класиките на Джон Хюз «Шестнайсет свещи», «Красива в розово», «Клуб закуска». Джулия Робъртс присъстваше с «Мистична пица», «Хубава жена», «Стоманени магнолии», «Сватбата на най‑добрия ми приятел»… Цял куп незапомнящи се филми с Дженифър Анистън. Всичко на Мег Райън от деветдесетте години…

Той издърпа една кутия.

Докато въртеше диска в ръцете си, в ума му изплува картината, когато Кормия танцуваше в тревата. Бинго.

В този момент от телефона му прозвуча сигнал. Беше съобщение от Зейдист, който още се намираше в клиниката на Хавърс. Леш не изглежда добре. Лечението продължава. Ще ви държа в течение.

Съобщението беше адресирано до всички в къщата и докато Джон го препрочиташе, се почуди дали не трябваше да го препрати на Блей и Куин. Накрая прибра телефона обратно в джоба си, решил, че двамата си имат достатъчно грижи и без да ги натоварва с информация за състоянието на Леш. Ако умреше, тогава щеше да се свърже с приятелите си.

Спря и се огледа. Беше сюрреалистично да прави нещо толкова нормално като избирането на филм, че дори му се стори леко неуместно. Но сега можеха само да чакат. Той и всички замесени бяха с вързани ръце.

Отиде до плейъра и сложи диска в него, но виждаше единствено Леш, лежащ на плочките с ужас в очите и кървящо гърло.

Започна да се моли той да оцелее.

Дори това да означаваше, че ще живее в страх за своята тайна, по‑добре така, отколкото Куин да бъде обявен за убиец и на съвестта на Джон да тежи отнемането на нечий живот.

Моля те, боже, нека Леш да оживее.

16.

В центъра на града, в «Зироу Сам» Рив имаше ужасна вечер и шефът на охраната му не я правеше по‑добра. Хекс стоеше пред бюрото му и гледаше към него, като че бе кучешко лайно в гореща нощ.

Той потърка очи и я стрелна гневно.

– Защо искаш да стоя тук?

– Защото си интоксикиран и персоналът се страхува от теб.

Което доказваше, че имаха поне малко мозък в главата си , помисли си той.

– Какво стана снощи? – попита тя меко.

– Казах ли ти, че купих сграда на четири пресечки от тук?

– Да. Вчера. Как мина с Принцесата?

– На този град му е нужен готически клуб. Мисля да го нарека «Желязната маска». – Той се наведе към светещия екран на лаптопа си. – Приходите от тук ще са повече от достатъчни да покриват вноските по заема. Или може просто да платя в брой, но това би довело до нова ревизия. Мръсните пари са сложна работа и ако ме попиташ още веднъж за снощи, ще те изхвърля.

– Не сме ли в прекрасно настроение?

Горната му устна потрепна и той оголи кучешките си зъби.

– Не ме предизвиквай, Хекс. Изобщо не ми е до това.

– Добре, мълчи, щом искаш, но не си и помисляй да се показваш пред персонала. Защо си търкаш очите?

Той трепна и погледна часовника си. През червената пелена пред очите си все пак успя да види, че са минали само три часа след последната инжекция допамин.

– Вече ти е нужна нова доза, нали? – попита Хекс.

Той дори не си направи труда да кимне, а просто отвори чекмеджето и извади стъклен флакон и спринцовка. Свали си сакото, нави ръкава на ризата, сложи турникет на ръката си и се опита да вкара иглата в червената капачка.

Не успя да уцели съвсем. Без пространствено възприятие той действаше на сляпо, опитвайки се да срещне върха на иглата с капачката на малкото шишенце и пропусна няколко пъти.