Свещена любов

И искаше да го направи с него.

Фюри бавно се наклони към нея с тяло, внезапно възвърнало съвършената си координация.

Щеше да я има. Тук. Сега.

Заслиза по плитките стъпала, готов да получи онова, което му се полагаше.

Кормия се надигна от мястото си сред заслепяващата светлина, струяща от очите на Примейла. Той се приближаваше към нея като грамадна сянка и с дълъг разкрач слизаше през две стъпала. Спря се едва когато беше на една ръка разстояние от нея, ухаеше на онази прекрасна миризма на опушено и на тъмни подправки.

– Значи го гледаш, защото те кара да си мислиш за мен – изрече той с плътен дрезгав глас.

– Да.

Той протегна ръка и докосна лицето й.

– И какво си мислиш?

Тя събра всичкия си кураж и изстреля думи, в които нямаше логика.

– Мисля си как… имам известни чувства към вас.

Еротичният й смях го разтърси приятно.

– Чувства… Питам се, къде точно ме чувстваш? – Пръстите му се плъзнаха от лицето й към шията и ключиците. – Тук ли?

Тя преглътна, но преди да може да отговори, докосването се премести към рамото и надолу по ръката.

– Може би тук? – Стисна леко китката й точно при вените, после дланта му обгърна плътно кръста й. – Кажи, да не би да е точно тук?

Внезапно сграбчи ханша й с две ръце, наклони се към ухото й и пошепна:

– А може би по‑ниско?

В сърцето й се надигна нещо, нещо топло като светлината в очите му.

– Да – прошепна тя, затаила дъх. – Но също и тук. Най‑вече… тук. – Тя постави ръка на гърдите си, точно над сърцето си.

Той застина и тя долови промяната у него, лумналата му кръв се охлади, пламъците бяха потушени.

А, да , помисли си. Като разкри себе си, бе извадила на показ неговата истина. Макар че тя през цялото време си беше очевидна, нали?

Примейлът отстъпи назад и прокара ръка през греховно красивата си коса.

– Кормия…

Тя мобилизира цялото си достойнство и изправи рамене.

– Кажете, какво ще правите с Избраниците? Или може би само с мен конкретно не желаете да се съчетаете?

Той я заобиколи и взе да крачи пред екрана. Застиналият образ на Джони и Бейби, притиснати един към друг в леглото, се изписа върху тялото му и тя си пожела да знаеше как да спре филма. Кракът на Бейби бе върху таза на Джони, прилепен към него, а неговата ръка стискаше бедрото й. Не точно такава гледкай бе нужна в момента.

– Не искам да съм с никоя – каза Примейлът.

– Лъжец. – Смаян, той обърна лице към нея и тя установи, че вече не я е грижа за последиците от откровеността й. – През цялото време сте знаели, че не искате да легнете с никоя от нас, нали? Знаели сте го и все пак приехте церемонията със Скрайб Върджин, макар да сте влюбен в Бела и да не можете да понесете да сте с друга. Пробудихте надеждите на четирийсет достойни жени с една лъжа…

– Срещнах се с Директрис. Вчера.

Краката на Кормия отмаляха, но тя запази гласа си силен.

– Нима? И какво решихте двамата?

– Аз… ще те освободя. От позицията на Първа избраница.

Кормия стисна робата си тъй здраво в юмрук, че се чу как тъканта се прокъсва.

– Ще го направите или вече е сторено?

– Сторено е.

Тя преглътна мъчително и се отпусна обратно в креслото.

– Кормия, моля те да разбереш, че не е заради теб. – Той се приближи и коленичи пред нея. – Ти си красива…

– Не, заради мен е – прекъсна го тя. – Не че не можете да се съчетаете с друга жена, просто не искате мен.

– Единствено искам да си свободна от цялата тази…

– Не лъжете – троснато изрече тя, изоставила всички цивилизовани преструвки. – От самото начало бях ясна, че ще ви приема в себе си. Нито съм казала, нито съм сторила нещо, с което да ви обезсърча. Щом ме отхвърляте, значи не ме искате…

Примейлът грабна ръката й и притисна дланта й между краката си. Тя ахна при контакта, а тазът му се раздвижи и бутна в ръката й нещо дълго и твърдо.

– Не липсата на желание е проблемът.

Кормия разтвори устни.

– Ваша светлост…

Очите им се срещнаха и те се вгледаха един в друг. Когато той отвори устни, тя набра смелост да сключи пръсти около коравия му член.

Масивното му тяло потрепери и той пусна китката й.

– Не става дума само за свързването – произнесе дрезгаво. – Ти беше въвлечена в това по принуда.

Вярно. В началото беше така. Но сега… чувствата й към него ни най‑малко не произтичаха от принуда.

Тя го погледна в очите и изпита странно облекчение. След като не беше негова Първа избраница, нищо от това тук не се броеше. При близостта им в този момент бяха просто две необвързани тела, а не съдове с огромна важност. Бяха си тя и той. Мъж и жена.

«Ами другите?», не можа да не се запита. «Ами сестрите й?» Той щеше да легне с тях, виждаше го в очите му. Жълтият му взор бе изпълнен с решимост.

И все пак, когато Примейлът издиша потръпвайки, тя отпъди всички тези мисли от съзнанието си. Никога нямаше да бъде истински неин… ала сега го имаше само за себе си.

– Вече не съм принуждавана – прошепна тя и се облегна на гърдите му. Вдигна глава и му предложи каквото той желаеше. – Искам това.

Той се взря в нея за миг, после с дрезгав глас изрече думи, в които нямаше смисъл:

– Не съм достатъчно добър за теб.

– Не е истина. Вие сте силата на расата. Вие сте нашата добродетел и мощ.