Свещена любов

– Щеше да е лошо, ако не те болеше. Но ще се радваш да научиш, че можеш да се върнеш у Блей след час. Операцията мина като по учебник и раната вече зараства. Аз нямам проблем с дневната светлина, така че ако имаш нужда от мен, мога да дойда в къщата на мига. Блей знае за какво да следи и вече му дадох лекарствата за теб.

Куин затвори очи и го обзе някаква глупава тъга.

Докато се опитваше да се разведри, чу доктор Джейн да казва:

– Блей, ще дойдеш ли тук?

Куин поклати глава и после се обърна настрани.

– Имам нужда да остана за малко сам.

– Сигурен ли си?

– Да.

Вратата се затвори тихо, а той вдигна трепереща ръка към лицето си. Сам… Добре, беше сам. И не единствено защото в помещението нямаше никого освен него.

Наистина му беше харесало да си мисли, че последните дванайсет часа са били сън.

Боже, какво щеше да прави с оставащата част от живота си?

Спомни си за видението, което беше имал, приближавайки се към отвъдното. Може би трябваше да премине през проклетата врата. Със сигурност това би улеснило всичко.

Отне му около минута да се овладее. Или по‑скоро половин час. После извика с възможно най‑силния глас, на който беше способен:

– Готов съм. Готов съм за тръгване.

24.

Една къща може да е пуста дори когато е пълна с хора и това никак не беше хубаво.

Около час преди зазоряване Фюри зави зад един от безчетните ъгли в имението и се наложи да протегне ръка напред, за да запази равновесие.

Направо не беше на себе си. Бу, черният котарак, крачеше редом с него и го наглеждаше. Какво ти редом с него, в един момент пое водачеството и Фюри трябваше да го следва.

Да води той, и без това нямаше да е никак разумно. Нивото на алкохол в кръвта му далеч надхвърляше законната граница за каквото и да било действие, освен за миене на зъби. И то още преди да се добави вцепеняващият ефект от скандално скъпото количество червен дим.

То не бяха цигари, не беше пиячка…

А сега часът бе… Нямаше никаква представа кое време е.

Добре де, все едно. Бездруго би било напразно усилие да си припомни бройката на питиетата. Такава мъгла му беше в главата, че надали би могъл да смята, пък и не можеше да си припомни каква бе средната му консумация на час. Знаеше само, че бе излязъл от стаята си, когато бутилката «Бифийтър» бе пресушена. Първоначално бе имал намерение да си вземе още едно шише джин, но пътищата им с Бу се пресякоха и така пое на тази обиколка.

С оглед на всичко поето до този момент вече трябваше да е потънал в пиянски сън. Достатъчно се бе натровил, та съзнанието му да изключи, а именно това беше и целта му. За беда дори при приложеното самолечение главата му се пръскаше от тревогите с четворното Д: Деликатното положение на Кормия. Доброволното му обричане на Избраниците. Дивашката атака срещу клиниката. Детето на Бела.

Хубаво де, последното беше човешки термин. Ама все пак.

Поне Магьосника бе що‑годе мълчалив.

Фюри отвори случайна врата и се помъчи да се ориентира къде го беше завел котаракът. А, да, ако продължеше напред, щеше да попадне в територията на догените , в обширното крило, където бе настанена прислугата. А това щеше да причини неприятности. Натъкнеше ли се на Фриц, той щеше да се гътне от аневризма, защото би решил, че някой от персонала не си е изпълнил задълженията както трябва.

Фюри сви вдясно и продължи бавно напред. Усещаше парене в основата на мозъка си от нуждата отново да всмукне червен дим. Тъкмо се канеше да поеме обратно, когато чу звуци, долитащи от задното стълбище на третия етаж. Имаше някой в кинозалата… Което означаваше, че той трябва да се забърза в противоположната посока. Нямаше да е добре да се натъкне на някого от братята.

Едва понечил да се отдалечи, долови аромата на жасмин.

Спря като закован. Кормия…

Кормия беше там горе.

Като се свлече покрай стената, той потърка лице и си припомни еротичната си рисунка. И ерекцията, която получи, докато работеше над нея.

Бу измяука и заситни право към вратата на кинозалата. В един миг погледна през рамо и зелените му очи сякаш казваха: «Хайде, друже, дотътри си задника тук».

– Не мога. – По‑точно «не бива».

Бу не му се върза. Приседна на място и заразмахва опашка нагоре‑надолу, сякаш чакаше Фюри най‑сетне да се включи в програмата.

Фюри срещна предизвикателно погледа на животинчето и подхвана класическата игра на нерви.

Той, а не котаракът мигна пръв и отмести поглед.

Отказа се от борбата и прекара ръка през косата си. Изпъна черната си копринена риза и кремавите си панталони. Може да беше в нетрезво състояние, но поне видът му бе на джентълмен.

Очевидно доволен от решимостта, която видя, Бу доприпка до Фюри и се отърка в крака му, сякаш казваше: «Браво, юнак».