Свещена любов

Които някога бяха и твои , както Магьосника беше така любезен да му припомни. Докато главата ти не хвръкна.

– Точно бях тръгнал към теб – излъга Фюри, доближи се до краля и реши, че неофициалния доклад за случилото се в клиниката очевидно вече беше напълно излишен. – Няколко Избраници ще се отбият да ме видят.

Кралят смръщи вежди зад черните си очила.

– Значи си завършил церемонията с Кормия? Не би ли трябвало да се срещаш с жените от Другата страна?

– Скоро ще започна да го правя. – По дяволите, не беше ли това самата истина?

Рот скръсти ръце пред огромния си гръден кош.

– Чух, че си се представил по мъжки в клиниката тази вечер. Благодаря за това.

Фюри преглътна тежко.

Когато си брат, никога не чуваш благодарности от краля за свършеното от теб, защото просто изпълняваш задълженията си и онова, за което си роден и отгледан. Може да чуеш «само така», задето си сритал нечий задник, или да получиш някакво несръчно мъжкарско съчувствие, ако си пострадал… но никога не ти благодарят.

Фюри прочисти гърло. Не можеше да се накара да отговори «за нищо» и затова само промърмори:

– Зи свърши основната работа, а също и Рив, който случайно беше там.

– Да, ще благодаря и на Ривендж. – Рот се обърна към кабинета си. – Този симпат се оказа железен.

Фюри наблюдаваше как двойните врати бавно се затварят и помещението, намиращо се отвъд тях, се скрива от погледа му.

Когато той самият се обърна, за да си тръгне, пред очите му попадна величественият таван над фоайето – воините, изрисувани там, бяха така горди.

Обзалагам се, че ще си също така зле и в секса , подхвърли Магьосника. Сега тичай да намериш Кормия, за да й кажеш, че я харесваш толкова много, че я отстраняваш от играта. Погледни я в очите и й кажи, че ще правиш секс със сестрите й . С всичките. С всяка една от тях.

Освен с нея.

А на себе си кажи, че постъпваш добре спрямо Кормия, като й разбиваш сърцето. Защото това е причината да бягаш от нея. Видял си как те гледа и знаеш, че е влюбена в теб, но си негодник.

Кажи й . Кажи йвсичко.

Докато Магьосника редеше истина след истина, Фюри слезе на първия етаж, влезе в билярдната зала и взе бутилка «Мартини» и бутилка джин «Бифийтър». Грабна и буркан с маслини, чаша за мартини и…

Кутийката с клечки за зъби го накара да се замисли за Кормия.

Отново пое към горния етаж, но все още се боеше да остане сам. Обаче го беше страх и да бъде в компанията на други.

Единственото, което знаеше, беше, че има един абсолютно сигурен начин да накара Магьосника да млъкне, и той щеше да го използва.

Докато не изгуби съзнание.

23.

През повечето време Рив не обичаше да остава в студиото зад офиса си в «Зироу Сам». След нощ като тази обаче не беше в състояние да шофира до обезопасената си къща в града, обитавана от майка му, а апартаментът му в сградата «Комодор» също не беше вариант.

Хекс го беше взела от клиниката и по целия път обратно до клуба сериозно го беше мъмрила, задето не я беше повикал за боя. Но той й беше отвърнал, че не му се е струвало редно да замесва друг полусимпат .

А и медицинските заведения я правеха много нервна.

След като я осведоми за врага, я излъга, че Хавърс го е прегледал и му е дал лекарства. Тя знаеше, че дрънка глупости за ръката си, но слава богу, изгревът наближаваше и нямаше време да предприеме нищо. Разбира се, можеше да остане и да продължи да се разправя с него, но Хекс винаги трябваше да се прибира у дома. Винаги.

Толкова беше стриктна в това, че той беше започнал да се чуди какво именно я очакваше там. Или кой.

Когато влезе в банята, още беше облечен в самуреното си палто, въпреки че термостатът беше завъртян до най‑високата степен. Пусна душа и се замисли за случилото се в клиниката. Установи, че макар и трагично, то беше изпълнило с енергия. За него боят беше като костюм на «Том Форд» – прилягаше му отлично и можеше да го носи с гордост. А добрите новини бяха, че природата му на симпат беше останала под контрол въпреки примамката на огромното количество лесърска кръв, проляла се тази вечер.

Ето. Беше съвсем добре. Наистина беше така.

Когато парата го обгърна, той си наложи да съблече палтото и костюма си «Версаче». После и розовата риза. Дрехите му бяха напълно съсипани. Включително и палтото. Струпа ги на купчина, за да бъдат отнесени на химическо чистене и за поправка.

Отивайки към душа, мина покрай голямото огледало над стъклените умивалници. Обърна се с лице към отражението си и плъзна ръце по червените петолъчни звезди върху гърдите си. После слезе по‑ниско и обгърна члена си.