Свещена любов

Няма съмнение, че я изгори , заговори Магьосника в главата му. Но беше прав, това не прогони проклятието. Всички онези пламъци не пречистиха нито тях, нито теб, нали така, приятел? Само те превърнаха и в подпалвач освен в провален спасител.

Остави цигарата настрана, смачка рисунката, постави си протезата и отиде до вратата.

Не можеш да избягаш от мен и от миналото си , злорадо додаде Магьосника. Ние сме като бръшляна в онази градина, винаги сме с теб, покриваме те, потулваме проклятието, тегнещо над главата ти.

Хвърли рисунката и изведнъж се почувства твърде уплашен, за да стои сам.

Когато излезе в коридора, за малко да събори Фриц. Икономът отскочи назад навреме, за да опази купата с… грах? Грах във вода?

Конструкциите на Кормия , помисли си Фюри, докато водата в съда се плискаше.

По сбръчканото лице на Фриц се появи широка усмивка, въпреки че едва беше успял да удържи купата.

– Ако търсите Избраницата Кормия, тя е в кухнята за Последното хранене със Зейдист.

Зи? Какво, по дяволите, правеше тя със Зи?

– Те са заедно?

– Мисля, че господинът пожела да говори с нея насаме относно Бела. Затова в момента изпълнявам задълженията си другаде. – Фриц се намръщи. – Добре ли сте, сър? Имате ли нужда от нещо?

Какво ще кажеш за присаждане на нова глава?

– Не, благодаря.

Догенът се поклони и влезе в стаята на Кормия, а от фоайето се разнесоха гласове. Фюри отиде до балкона и се наведе над обкования със злато парапет.

Рот и доктор Джейн стояха в основата на стълбището и призрачното изражение на Джейн беше напрегнато като гласа й.

–… апарат за ултразвук. Виж, знам, че решението не е най‑доброто, защото не обичаш външни лица на територията ни, но нямаме друг избор. Отидох до клиниката. Не само че не искат да го приемат, но настояват да знаят къде е.

Рот поклати глава.

– Боже, не можем просто да го доведем.

– Да, можем. Фриц може да го докара с мерцедеса. И преди да възразиш, учениците идват в тренировъчния център всяка седмица от миналия декември насам. Той няма да се досети къде се намира. А колкото до глупостите на глимерата , не е нужно да знаят, че той е тук. Може да умре, Рот. И не искам това да тежи на съвестта на Джон, а ти?

Кралят изрече тихо дълга ругатня и се озърна наоколо, като че очите му имаха нужда да вършат нещо, докато той напрягаше мозъка си над създалата се ситуация.

– Добре. Организирай докарването му с Фриц. Прегледай го и го оперирай, но после трябва да бъде изведен възможно най‑бързо. Не давам и пет пари за мнението на глимерата . Тревожи ме прецедентът. Не можем да си позволим да се превърнем в хотел.

– Разбрано. Чуй, искам да помогна на Хавърс. За него е прекалено тежко да организира сам новата клиника и да се грижи за пациентите. Това означава, че ще отсъствам в някои дни.

– Вишъс съгласен ли е да поемеш такъв риск?

– Решението не е негово и ти го казвам единствено от учтивост. – Жената се изсмя сухо. – Не ме гледай така. Вече съм мъртва. Лесърите не могат да ме убият отново.

– Никак не е смешно.

– Черният хумор е част от цената на това да имаш лекар вкъщи. Приеми го.

Рот се изсмя.

– Толкова си вироглава. Нищо чудно, че Ви се влюби в теб. – Кралят отново стана сериозен. – Ще съм напълно директен. Вироглава или не, аз командвам тук. Това имение и всички в него са моя отговорност.

Жената се усмихна.

– Боже, напомняш ми за Мани.

– Кой?

– Бившият ми шеф. Главен хирург е в «Свети Франсис». Двамата бихте си паснали отлично. Или… може би не. – Джейн се протегна и сложи прозрачната си длан върху масивната, покрита с татуировки ръка на краля. Когато контактът се осъществи, тя се превърна в плътна материя от върха на главата до пръстите на краката. – Рот, не съм глупава и няма да сторя нещо необмислено. С теб искаме едно и също, а то е всички да са в безопасност и това включва представителите на расата, които не живеят тук. Никога няма да работя за теб или за когото и да било, защото това не е в природата ми. Но съм повече от сигурна, че ще работя заедно с теб. Става ли?

Усмивката на Рот преливаше от уважение и той кимна веднъж, най‑близкото до поклон, правено някога от краля.

– Мога да го понеса.

Джейн тръгна към подземния тунел, а Рот погледна нагоре към Фюри.

Не каза нищо.

– За Леш ли говорехте? – попита Фюри с надеждата, че хлапето е било открито.

– Не.

Фюри зачака да чуе име. Когато кралят само се обърна и тръгна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж с плавната си спокойна походка, стана ясно, че такова няма да бъде произнесено.

Дела на Братството , помисли си Фюри.