Свещена любов

– Това съвпада с нараняванията. – Доктор Джейн се замисли за миг, сякаш беше компютър, който обработва информацията. – Добре, ето как стоят нещата. Състоянието на краката ти сигурно ти създава дискомфорт, но контузиите би трябвало да минат от само себе си. Нямаш открити рани, и въпреки че дланта ти е порязана, това вероятно се е случило малко по‑рано, защото вече зараства. И няма нищо счупено, което е истинско чудо.

С изключение на сърцето му, разбира се. Да бъдеш пребит от собствения си брат.

Млъквай, лигльо такъв , каза сам на себе си.

– Значи съм добре, нали, докторе?

– Колко време беше в несвяст?

Той се намръщи. Онова видение от Небитието изведнъж изникна в спомените му като черна врана. Боже… беше ли умрял?

– Нямам представа колко дълго е било. И не видях нищо, докато бях в безсъзнание. Само чернота. – Нямаше начин да обсъжда с някого малкото си чудновато пътешествие. – Добре съм.

– Не мога да се съглася с теб за това. Пулсът ти е учестен, кръвното ти налягане е ниско и не ми харесва коремът ти.

– Само е малко натъртен.

– Страхувам се, че може да има разкъсване.

Страхотно.

– Ще се оправя.

– Къде си получил медицинско образование? – Доктор Джейн се усмихна и той също се засмя леко. – Искам да те прегледам с ултразвук, но клиниката на Хавърс беше нападната тази нощ.

– Какво?

– Какво? – попита Блей едновременно с него.

– Мислех, че знаете.

– Има ли оцелели? – попита Блей.

– Леш е изчезнал.

Докато осмисляха последствията от тази новина, Джейн бръкна в чантата си и извади спринцовка и флакон с гумена капачка.

– Ще ти инжектирам нещо за болката. И не се тревожи – продължи тя шеговито, – не е демерол.

– Защо, демеролът вреден ли е?

– За вампири, да.

– Каквото смяташ за подходящо.

Когато направи инжекцията, тя каза:

– Би трябвало да действа няколко часа, но възнамерявам да се върна далеч преди това.

– Изгревът вероятно наближава.

– Да, така че ще трябва да действам бързо. Устроена е временна клиника…

– Не мога да отида там – отсече той. – Не мога… Такова решение не би било добро.

Блей кимна.

– Трябва да пазим местонахождението му в тайна. В момента никъде не е на сигурно място.

Доктор Джейн присви очи. След миг каза:

– Добре, ще измисля усамотено място, където да мога да те лекувам подходящо. Не искам да мърдаш от това легло. Недей да ядеш и да пиеш нищо.

Докато доктор Джейн събираше инструментите си в чантата, тип Маркъс някой си, Куин се опита да преброи колко от познатите му дори не биха се приближили до него, а какво оставаше да се погрижат за нараняванията му.

– Благодаря – произнесе тихо.

– За мен беше удоволствие. – Тя сложи ръка на рамото му и го стисна леко. – Ще те оправя. Можеш да заложиш живота си.

В този миг, загледан в тъмнозелените иМ очи, той повярва, че тя може да оправи целия свят, и го заля вълна на облекчение, все едно някой беше покрил тялото му с меко одеяло. Дали това беше резултат от факта, че животът му беше в способни ръце, или от инжекцията, не го беше грижа. Взимаше утехата от там, където му се предоставяше.

– Чувствам се сънлив.

– Точно такъв е планът ми.

Доктор Джейн се приближи до Блей и му прошепна нещо… и въпреки че приятелят му се опита да прикрие реакцията си, отвори широко очи.

Сериозно съм загазил , помисли си Куин.

След като лекарката си тръгна, той не си направи труда да попита какво е казала, защото нямаше начин Блей да го сподели. Лицето му беше като затворен скрин.

Но имаше много други неща, които да обсъдят, благодарение на гадната каша, в която се беше забъркал.

– Какво каза на вашите? – попита Куин.

– Не се тревожи за нищо.

Въпреки изтощението, което го завладяваше, той поклати глава.

– Кажи ми.

– Не трябва…

– Кажи ми… или ще стана и ще започна да правя упражнения по пилатес.

– Да бе. Винаги си казвал, че той е за женчовци.

– Добре. Джиу‑джицу. Говори, преди да съм припаднал.

Блей извади бутилка «Корона» от малкия хладилник.

– Родителите ми се досещаха какво се задава. Току‑що се върнаха от голямо парти на глимерата . Така че родителите на Леш вероятно научават в момента.

По дяволите.

– Казал си на родителите си… за мен?

– Да, и те искат да останеш. – Бирата издаде съскащ звук, когато Блей отвори бутилката. – Няма да казваме нищо на никого. Ще има разни предположения за това, къде си отишъл, но глимерата няма да прави домашни обиски, за да те открият, а догените ни са дискретни.

– Ще остана само за днес.

– Чуй ме, родителите ми те обичат и няма да те изхвърлят на улицата. Знаят какъв е Леш, а познават и твоите родители. – Блей замълча, но тонът му добави много прилагателни към думите му.

Предубедени, фанатични, жестоки…

– Няма да бъда бреме за никого – гневно заяви Куин. – Нито за теб, нито за друг.

– Не си бреме. – Блей сведе поглед към пода. – Нямам никого освен родителите си. При кого мислиш, че бих отишъл, ако се случи нещо лошо? В целия свят имам само теб и Джон, като се изключат майка ми и баща ми. Вие двамата сте моето семейство.

– Блей, ще отида в затвора.