Свещена любов

Гласът на Магьосника се промъкна в главата му. Можеш ли да й дадеш нужното? Да я направиш щастлива? Да й осигуриш безопасност? Прекарваш дванайсет часа в денонощието напушен. Би ли могъл да палиш цигара след цигара пред нея и да я караш да те гледа как клюмаш над възглавницата? Искаш ли тя да види това?

Искаш ли да те завлича обратно в къщата преди изгрева?

Не би ли я ударил в яда си някой ден?

– Не! – произнесе той високо.

Наистина ли? Баща ти каза същото. Нали, приятел? Обеща в очите ти, че никога вече няма да те удря. Проблемът е, че думата на наркомана е само това. Дума. Нищо повече.

Фюри потри очи и се дръпна от прозореца.

За да си постави някаква цел, каквато и да е цел, той се запъти към кабинета на Рот. Въпреки че вече не беше член на Братството, кралят би искал да знае за случилото се в клиниката. Зи беше зает с Джейн и Бела, а останалите братя помагаха в новата клиника, така че той можеше да направи неофициален доклад. А и искаше Рот да знае причината за отиването му там и да увери краля, че не е проявил незачитане на решението за отстраняването му.

А и налице беше проблемът с Леш.

Хлапето беше изчезнало.

Преброяването на пациентите в новата клиника и на труповете в старата беше показало само едно отвличане, и то беше на Леш.

Хлапакът може и да беше мръсник, но никой не искаше той да попадне в ръцете на лесърите. Ако беше късметлия, щеше да умре на път за мястото, където го водеха, и шансовете това да се е случило бяха големи предвид състоянието му.

Фюри почука на вратата на кабинета на Рот.

– Господарю? Господарю, вътре ли си?

Не последва отговор и той опита отново.

Отвътре не се чу нищо, а той се обърна и тръгна към стаята си с ясното съзнание, че ще запали и ще пуши, докато не се озове в мрачното кралство на Магьосника.

Като че би могъл да си някъде другаде , изръмжа зловещият глас в главата му.

В другия край на града Куин беше вкаран крадешком в къщата на родителите на Блей през служебния вход, използван от догените . Даде най‑доброто от себе си да докуцука до там, но се наложи Блей да го пренесе по стълбите.

След като Блей излезе от стаята си, за да отиде и да изрече куп лъжи за това, къде е бил и какво е правил, Джон пое поста да го наблюдава, а Куин се настани на леглото на приятеля си без обичайната си ведрост, и то не само защото се чувстваше като боксова круша.

Семейството на Блей не заслужаваше това. Винаги бяха проявявали такава доброта към Куин. Повечето родители изобщо не биха допуснали децата си близо до него, но неговите не бяха такива. И сега несъзнателно съсипваха позициите си в глимерата , защото бяха приютили отхвърлен от нея беглец.

Мисълта за това накара Куин да се изправи до седнало положение с намерението да си тръгне, но стомахът му имаше други планове. Прониза го жестока болка, все едно че черният му дроб беше взел лък и стрела и беше прострелял бъбреците му. Изпъшка и легна отново.

– Опитай се да лежиш неподвижно – изписа с ръце Джон.

– Това… го разбрах.

Телефонът на Джон издаде звук и той го извади от джоба на джинсите си. Докато Джон четеше написаното, Куин си припомни как тримата бяха отишли в мола и той беше правил секс с управителката в една от пробните.

Оттогава всичко се беше променило. Сега целият свят беше различен.

Чувстваше се остарял с години, а не с дни.

Джон погледна към него намръщен.

– Искат да се прибера у дома. Нещо се е случило.

– Върви… Тук съм добре.

– Ще се върна, ако мога.

– Не се тревожи. Блей ще те информира за всичко.

Когато Джон си тръгна, Куин се огледа и си припомни колко часове беше прекарал на леглото в тази стая. Блей имаше уютна бърлога. Стените бяха покрити с ламперия от черешово дърво и създаваха впечатлението за кабинет, а мебелировката беше модерна и лъскава, а не като антиките, колекционирани от глимерата наред с техните неструващи нищо правила за социален етикет. Огромното легло беше покрито с черен юрган и на него имаше достатъчно възглавници, че да ти е удобно, но без да се чувстваш като момиче. Имаше плазмен телевизор, а пред него на пода стояха Ексбокс 360, Плейстейшън и Уий. Бюрото, на което Блей подготвяше домашните си, беше също така спретнато и организирано като картите за видеоигрите му. Отляво имаше малък хладилник, кошче за отпадъци, честно казано, наподобяващо с формата си пенис, и оранжево сандъче за празни бутилки.