Свещена любов

Блей се беше запалил по екологията от известно време и се вълнуваше от рециклиране и повторна употреба на суровините. Което беше толкова типично за него. Правеше месечни дарения на една фондация за защита на животните, хранеше се само с месо от свободно отглеждани животни и държеше на биопродуктите.

Ако имаше такова нещо като ООН при вампирите, където да членува, или пък начин да работи в Убежището, би го направил на мига.

Блей беше най‑близкото нещо до ангел, което Куин някога беше срещал.

По дяволите. Трябваше да изчезне оттук, преди баща му да е уредил изритване на цялото им семейство от глимерата .

Размърда се в опит да облекчи болката в кръста си и осъзна, че не само вътрешните увреждания го караха да се чувства зле. Пликът, предаден му от догена на баща му, още си седеше пъхнат в колана на панталона му въпреки побоя.

Не искаше отново да вижда намиращото се вътре, но то някак се озова в мръсните му окървавени ръце.

Въпреки замъгленото си зрение и мъчителната агония, в която се намираше, той се съсредоточи върху документите. Вътре бяха родословното му дърво, включващо пет поколения, и актът му за раждане. Той погледна трите имена на най‑долния ред. Неговото беше отляво, на противоположната страна на по‑големите му брат и сестра. То беше зачертано с голям кръст, а отдолу със същото мастило се бяха подписали майка му, баща му, брат му и сестра му.

Отстраняването му от семейството изискваше много писмена работа. Актовете за раждане на брат му и сестра му трябваше да бъдат преработени, също и брачното свидетелство на родителите му. До Съвета на принцепсите трябваше да бъдат изпратени декларации за обезнаследяване, отричане от родителски права и молба за изключването му от редиците на аристокрацията. След като името на Куин бъдеше заличено от списъка на глимерата и от родословното дърво, лийдайърът на Съвета щеше да състави официално писмо, което щеше да бъде изпратено на всички аристократични семейства, за да ги уведоми за изключването му.

Всички с дъщери на подходяща възраст за създаване на семейство трябваше да са предупредени, разбира се.

Това беше толкова нелепо. При различните му на цвят очи нямаше опасност на врата му да се метне някоя аристократка.

Куин сгъна на две акта си за раждане и го върна в плика. Докато го затваряше, почувства празнота в гърдите си. Да бъдеш съвсем сам на света дори и като възрастен, беше плашещо.

Но да навреди на онези, които се бяха отнесли добре с него, беше още по‑лошо.

Блей влезе с поднос с храна в ръце.

– Не знам дали си гладен…

– Трябва да си вървя.

Приятелят му остави подноса на бюрото.

– Не мисля, че идеята е добра.

– Помогни ми да стана. Ще се оправя.

– Глупости – прозвуча женски глас.

Лекарката на Братството се появи пред тях от нищото. Служебната иМ чанта беше от старомодните – с две дръжки отгоре и с форма на самун хляб, а престилката й беше бяла, точно като тези, които носеха в клиниката. Фактът, че беше привидение, нямаше значение. Всичко у нея, от дрехите и чантата до косата и парфюма, стана плътно и осезаемо, когато пристигна, все едно че беше напълно нормална.

– Благодаря, че дойде – каза Блей. Добър домакин, както винаги.

– Здравей, докторе – измънка Куин.

– Да видим какво имаме тук. – Джейн седна на ръба на леглото и го заоглежда с професионално око, без да го докосва.

– Не изглеждам точно като кандидат за модел на «Плейгърл».

– Колко бяха? – Гласът иМ не звучеше ведро.

– Осемнайсет. Сто.

– Четирима – намеси се Блей. – Четирима Бранители на честта.

– Бранители на честта? – Тя поклати глава, като че не можеше да разбере правилата на расата. – Заради Леш ли?

– Не, заради собственото семейство на Куин – отговори Блей. – Не са имали за цел да го убиват.

И това ако не е повод за песен , помисли си Куин.

Доктор Джейн отвори чантата си.

– Добре, да видим какво е положението под дрехите ти.

Както винаги тя беше изключително делова, когато разряза ризата му, преслуша сърцето му и премери кръвното му налягане. За да убие времето, той заоглежда стената, празния екран на телевизора, чантата иМ.

– Хубава… чанта… имаш – изпъшка той, докато ръцете иМ опипваха коремната му област и попаднаха на мек участък.

– Винаги съм искала такава. Почитателка съм на доктор Маркъс Уелби[11].

– Кой?

– Тук боли ли? – Изпъшкването му, когато отново го докосна, беше достатъчен отговор и той не каза нищо.

Доктор Джейн свали панталоните му и тъй като не носеше бельо, той бързо зави с чаршаф интимните си части. Тя го дръпна настрани, огледа го професионално от всички страни и го накара да сгъне ръцете и краката си. След като се позабави върху няколко забележителни синини, тя го покри.

– Какво използваха? Натъртванията по бедрата ти са сериозни.

– Железни лостове. Големи…

Блей отново се намеси:

– Палки. Сигурно са използвали онези церемониални черни палки.