Свещена любов

Той поклати глава.

– Ако го вярваш, знай, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш.

– Такъв сте.

– Не съм…

Тя го накара да замълчи, като притисна устни към неговите, после се отдръпна.

– Не можете да промените мнението ми за вас.

Той помилва долната й устна с палеца си.

– Ако ме познаваше добре, мнението ти щеше да се промени.

– Сърцето ви пак би било същото. Него обичам аз.

Очите му пламнаха при думата, а тя отново го целуна, за да го накара да спре да мисли, и очевидно това подейства. Той изстена и пое инициативата, като взе да гали с тъй меките си устни устата й, докато тя остана без дъх. Когато езикът му я близна, тя го засмука по инстинкт и усети как цялото му тяло потръпна и се устреми към нея.

Целувката продължаваше още и още. Като че нямаха край най‑разнообразните усещания, предизвиквани от галене, притискане, смукане, подръпване и не само устата й участваше… Цялото й тяло усещаше това, което правеха, и реагираше с жар и настойчивост, както и неговото.

Тя го искаше още по‑увлечен. Започна да движи ръка нагоре и надолу по възбудата му.

Той се отдръпна рязко.

– Не е зле да си по‑предпазлива с това.

– С това ли?

Тя го погали през панталоните, а той отметна глава и издиша със свистене. Така че тя продължи още малко. Не престана дори когато той прехапа долната си устна с дългите си вампирски зъби, а мускулите от двете страни на шията му се напрегнаха.

– Защо трябва да бъда предпазлива, Ваша светлост?

Той изправи глава и приближи уста до ухото й.

– Ще ме накараш да свърша.

Кормия усети нещо топло да бликва между бедрата й.

– Това ли направихте, когато бяхме в леглото ви първия ден?

– Да… – произнесе той протяжно.

Умът й бе изцяло погълнат от странно желание и тя си каза, че иска той да го направи пак. Имаше потребност от това.

Изви брадичка и промълви право в ухото му:

– Направете го за мен. Направете го сега.

От гърдите на Примейла се изтръгна стон и завибрира между телата им. Чудно, ако беше чула такъв звук от друг, щеше да е ужасена. Но от него и в тази ситуация й достави приятна възбуда. Овладяната му мощ бе в дланта й. Буквално. И тя я контролираше.

За пръв път в нищожния си живот контролираше нещо.

Докато се притискаше към ръката й, той продума:

– Не е редно да…

Тя увеличи натиска на ръката си и той изпъшка от удоволствие.

– Няма да ми откажете – каза му настойчиво. – Не смейте да ми откажете.

Като следваше импулс, който само Скрайб Върджин би знаела откъде се е появил, тя захапа меката част на ухото му. Реакцията бе мигновена. Той изръмжа някаква ругатня и обладан от страст я притисна към едно кресло, като едва не се качи върху нея.

Тя нямаше намерение да се дърпа, а задържа ръка върху члена му. Явно му харесваше триенето, така че тя продължи дори когато той хвана брадичката й и притегли главата й към своята.

– Искам да видя очите ти – простена. – Искам да гледам очите ти, когато…

Щом погледите им се срещнаха, той издаде див гърлен звук и цялото му тяло се стегна. Хълбоците му потрепериха веднъж… втори път… трети път и всеки спазъм бе съпроводен със стон.

Докато тялото му даваше израз на удоволствието, тя си каза, че не е виждала нищо по‑красиво от изопнатото лице и напрегнатите ръце на Примейла. Когато той най‑сетне се отпусна, преглътна с усилие и не се отдели от нея. През фината вълнена тъкан на панталоните му тя усети влага по дланта си.

– Харесва ми, като правите това – каза му.

Той реагира с кратък смях.

– И на мен ми харесва, като ми правиш това.

Тя се канеше да го попита дали не иска да пробва отново, когато ръката му отметна косата от бузата й.

– Кормия?

– Да… – Странно, и тя произнесе думата по същия протяжен начин като него.

– Ще ми позволиш ли да те докосна малко? – Той сведе поглед към тялотой. – Не мога да ти обещая нищо. Не съм… ами, не мога да ти обещая същото, което ти ми даде. Но много бих искал да те докосвам. Само мъничко.

Отчаяно желание изтика въздуха от дробовете й и го замени с огън.

– Да…

Примейлът затвори очи и сякаш се опитваше да се овладее. После се наведе и допря устни отстрани на шията иМ.

– Наистина те намирам за красива, никога не се съмнявай в това. Толкова красива…

Когато ръката му докосна робата иМ отпред, гърдите иМ така се стегнаха, че тя се изви под него.

– Мога да спра – продума колебливо той. – Още сега…

– Не. – Тя се вкопчи в раменете му и го задържа. Не знаеше какво ще се случи, но имаше нужда от него, каквото и да беше.

Устните му се придвижиха по‑високо по шията й и спряха за малко при брадичката. Когато притисна уста към нейната, допир, лек като с перо, мина по една от гърдите й.

Тя се устреми към него, зърното й се втвърди в ръката му и двамата изстенаха.

– О, Господи… – Примейлът леко отпусна прегръдката си и внимателно, със страхопочитание отдръпна реверите на робата от гърдитей. – Кормия… – В задъхания му глас звучеше одобрение, което тя усети като осезаема милувка по цялото си тяло. – Мога ли да те целуна тук? – Пръстите му обикаляха в кръг около зърното й. – Моля те…

– О, Скрайб Върджин, да…

Той наведе глава и устата му – топла, влажна, настоятелна – я покри.