Свещена любов

– Добре. Дръж ме в течение.

Братът си тръгна, а Рот опря лакти в бюрото.

– Виж, Джон, знам, че Куин ти е приятел, и се чувствам зле заради ситуацията му. Ще ми се да бях в положение да му помогна, но не съм.

Джон продължи да настоява с надеждата, че няма да се наложи да изстреля последния си патрон.

– Ами Убежището?

– Жените там не се чувстват удобно с мъже наоколо и имат сериозни причини за това. Особено онези, подложени на насилие в миналото.

– Но той ми е приятел. Не мога просто да стоя отстрани със съзнанието, че няма къде да отиде. Без пари и без работа…

– Всичко това е без значение, Джон. – Думите «престой в затвора» кръжаха из въздуха. – Ти го каза сам. Използвал е смъртоносно оръжие в обикновен спор между двама раздразнени мъже. Правилната постъпка би била да ви разтърве. А не да вади нож и да прерязва гърлото на първия си братовчед. Леш нападна ли те със смъртоносно оръжие? Не. Можеш ли да твърдиш с ръка на сърце, че е бил готов да те убие? Не. Използвана е необоснована сила и родителите на Леш предявяват иск за нападение със смъртоносно оръжие с цел убийство и формално убийство според стария закон.

– Формално убийство?

– Медицинският персонал твърди, че жизнените функции на Леш са били възобновени, когато е започнало нападението. Родителите му смятат, че не е оцелял след отвличането от лесърите и се опират на логически извод за вина. Ако не бяха действията на Куин, Леш нямаше да е в клиниката и нямаше да бъде отвлечен. По тази причина се води като формално убийство.

– Но Леш работеше там. Абсолютно възможно е да се бе оказал на смяна същата вечер.

– Само че нямаше да е на легло като пациент, нали така? – Пръстите на Рот забарабаниха по изящното бюро. – Случаят е сложен, Джон. Леш беше единствен син на родителите си, а те и двамата произлизат от семейства на Основатели. Нещата няма да се развият добре за Куин. Бранителите на честта са най‑малкият му проблем в момента.

В последвалата тишина гърдите на Джон се стегнаха. През цялото време беше осъзнавал, че ще стигнат до това безизходно положение, че казаното от него на Рейдж няма да е достатъчно, за да спаси приятеля му. И със сигурност би направил всичко, за да избегне това, но беше дошъл подготвен.

Джон се върна до двойните врати и ги затвори, после се приближило бюрото. Хвана с трепереща ръка папката, която стискаше под мишница, и извади последния си коз пред краля.

– Какво е това?

Със стомах, решил да използва тазовите му кости като надуваем замък за скачане, Джон побутна медицинския си картон към Рот.

– Това, което трябва да видиш, е на първата страница.

Рот се намръщи и взе увеличителното стъкло, което се налагаше да използва, за да може да чете. Отвори папката и се наведе над доклада, описващ в подробности терапевтичните сесии на Джон в клиниката на Хавърс. Беше ясно кога кралят стигна до важната част, защото масивните му рамене се напрегнаха под черната му тениска.

О, боже … помисли си Джон, сигурно му се повдига.

След миг кралят затвори папката и остави лупата обратно на бюрото. Смълчан, той внимателно намести двата предмета един до друг в идеален ред, дръжката на лупата, изработена от слонова кост, беше изравнена с долния ръб на папката. Когато Рот най‑накрая вдигна очи към него, Джон не отмести поглед встрани, макар да имаше усещането, че всеки сантиметър от него е омърсен.

– Това е причината за реакцията на Куин. Леш беше чел картона ми, защото работеше в клиниката на Хавърс и щеше да разгласи на всички. На всички. Така че това не беше обикновен спор между двама раздразнени мъже.

Рот повдигна очилата си и разтърка очи.

– Боже… Разбирам защо не бързаше особено да разкриеш това. – Той поклати глава. – Джон… толкова съжалявам за случилото…

Джон тропна с крака, за да накара краля да вдигне глава.

– Не ти го казвам по никаква друга причина освен заради положението на Куин. Няма да го обсъждам.

После с бързи и резки движения на ръцете, защото искаше да приключи с тази гадост, той изписа:

– Когато Куин извади ножа, Леш ме беше притиснал към стената и сваляше панталоните ми. Приятелят ми стори това не само за да го спре да говори. Разбираш ли ме? Аз… замръзнах на място и… Замръзнах на място…

– Добре, синко, всичко е наред… Не е нужно да продължаваш.