Свещена любов

– Две думи: нареждане, изпълнение. Изчезнеш ли сега, ще си беглец не само за глимерата , но ще се озовеш и в списъка с неотложни дела на краля. А това значи, че братята ще тръгнат след теб.

Те щяха да го направят и бездруго.

– Виж, тази история с Леш ще стигне до кралския съд. Това означава съобщението от Джон. Ще ме затворят някъде. Задълго, много задълго. Затова ще се махна за известно време.

Разбирай, за колкото мога да остана скрит.

– Няма да уважиш заповедта на краля?

– Точно така. Нямам какво да губя и може би ще минат години, преди да ме открият.

Блей дръпна одеялото от краката си и се изправи. Носеше джинси и пуловер, но някак имаше вид, сякаш бе облечен в смокинг. Блей беше такъв. Официален дори и в ежедневните си дрехи.

– Тръгнеш ли, идвам с теб – заяви той.

– Не те искам.

– Такъв ти е късметът.

Когато Куин си представи беззаконието, към което се беше запътил, почувства напрежение в гърдите си. Приятелят му беше така достоен във всичко, толкова истински, почтен и чист. У него все още живееше някаква оптимистична наивност, въпреки че вече беше завършен мъж. Куин пое дълбоко дъх и после изстреля:

– Не искам да знаеш къде отивам. И не искам да те виждам повече.

– Не говориш сериозно.

– Знам… – Куин прочисти гърло. – Знам как гледаш на мен. Видях как ме наблюдаваше… когато бях с онова момиче в пробната. Не гледаше нея, а гледаше мен, защото копнееш за мен. Не е ли така? – Блей отстъпи назад, залитайки, и Куин удари отново, все едно водеха юмручен бой. – Желаеш ме от известно време и мислиш, че не съм го забелязал. Е, забелязах. Така че не ме следвай. Тази гадост между нас свършва тук и сега.

Куин се обърна и тръгна, оставяйки най‑добрия си приятел, мъжа, на когото държеше повече отколкото на всеки друг на света, дори повече отколкото на Джон, в този студен тунел. Сам.

Това беше единственият начин да му спаси живота. Блей беше точно такъв възвишен идиот, който би последвал обичаните от него и при скок от Бруклинския мост. И тъй като не можеше да бъде разубеден, трябваше да бъде отрязан директно.

Куин вървеше бързо и после дори още по‑бързо в стремежа си да се отдалечи от светлината. Тунелът зави надясно, а Блей и светлината от мазето изчезнаха и той се озова сам в мрачната стоманена клетка дълбоко под земята.

През целия път виждаше ясно лицето на Блей. С всяка следваща стъпка съсипаното изражение на приятеля му беше онова, което го призоваваше да продължи.

И щеше да остане в съзнанието му. Завинаги.

Когато стигна края на тунела, набра кода и вратата се отвори във вътрешността на градинска барака на около километър и половина от къщата, осъзна, че в крайна сметка бе имал нещо за губене… имало бе къде по‑надолу да падне, макар да мислеше, че е стигнал дъното. Беше разбил сърцето на Блей и после го беше стъпкал с ботуша си. Скръбта и болката го бяха довели почти до ръба на издръжливостта му.

Като се озова навън сред люляковите дървета, той промени решението си. Да, беше опозорен по рождение и заради последвалите обстоятелства, но не беше нужно да влошава нещата.

Извади телефона си, който вече беше останал едва с едно деление на индикатора за батерията, и написа на Джон къде се намира. Не беше сигурен дали телефонът му вече не е изключен…

Джон му отговори веднага.

27.

В спалнята си в имението на братството Кормия седеше на пода пред конструкцията, започната от нея предишната вечер. В ръката си държеше кутийка с клечки за зъби, а до нея имаше купа с грах. Не използваше нито клечките, нито граха. Единственото, което правеше, само добрата Скрайб Върджин знаеше откога, беше да отваря и затваря кутийката… да отваря и затваря… отваря и затваря.

Беше в ступор, от дългото иМ занимание с капака на кутийката нокътят на палеца й се беше изпочупил до живеца.

Щом не беше вече Първа избраница, нямаше основание да остава тук. Вече не изпълняваше официална функция и по правило трябваше да се върне обратно в Светилището, където да медитира, да се моли и да служи на Скрайб Върджин като всичките си сестри.

Мястото й не беше в тази къща и в този свят. И никога не бе било.

Прехвърли вниманието си от кутийката върху конструкцията, като измерваше отделните единици и мислеше за избраниците и за задълженията им, започвайки от воденето на духовен календар и почитането на Скрайб Върджин до записването на нейните думи и историята й… до раждането на братя и бъдещи избраници.

Представи си живота си в Светилището и го почувства като връщане назад, не като завръщане у дома. И странно, че онова, което би трябвало да я разстройва най‑много – провалът й като Първа избраница – изобщо не беше източникът на тревогата й.

Кормия захвърли кутийката с клечки за зъби на пода. Когато падна, капакът й се отвори и няколко от светлите пръчици изскочиха и се разпръснаха под различни ъгли.

Дисхармония. Безпорядък. Хаос.

Тя събра разсипаното от нея, превръщайки бъркотията в ред, и реши, че трябва да направи същото и с живота си. Щеше да говори с Примейла, да опакова трите си роби и да си тръгне.