Свещена любов

Зи продължи да върви към ескалейда.

– Зейдист.

Близнакът му спря с ръце на кръста, но не се обърна.

– Ако става дума за гадостите ти с лесърите, не се опитвай да се извиняваш.

Фюри вдигна ръка и разхлаби яката на ризата си.

– Не е това.

– Не искам да чувам и за червения дим. Нито за изхвърлянето ти от Братството.

– Обърни се, Зи.

– Защо?

Последва дълга пауза. После той процеди през зъби:

– Ти никога не каза «благодаря».

Зи извърна рязко глава.

– Моля?

– Ти. Никога. Не. Ми. Благодари.

– За какво?

– За това, че те спасих. По дяволите , отървах те от онази пачавра, господарката ти, и от тормоза й. А ти никога не ми благодари . – Фюри се приближи до брат си, а гласът му зазвучаваше все по‑силно и по‑силно. – Издирвах те цял проклет век и после те измъкнах от там и ти спасих проклетия живот.

Зейдист се наклони напред и насочи пръста си като дуло на пистолет.

– Искаш признание, задето си ме спасил? Не чакай с притаен дъх. Никога не съм те молил за услуга. Всичко се дължи на комплекса ти за добър самарянин.

– Ако не те бях измъкнал, нямаше да имаш Бела!

– Да, и сега тя не би била застрашена от смърт! Искаш благодарност? По‑добре сам се потупай по рамото, защото аз не съм в настроение да го правя точно сега.

Думите отлетяха в нощта, като че търсеха други уши, в които да попаднат.

Фюри примигна, а после от устата му излязоха думи, напиращи там от много време.

– Погребах родителите ни сам. Аз бях единственият, погрижил се за телата им, единственият, помирисал дима от изгарянето…

– А аз никога не съм ги познавал. За мен те бяха чужди, а също и ти, когато се появи…

– Те те обичаха.

– Толкова много, че са спрели да ме търсят! Майната им! Мислиш, не знам, че е спрял ли? Върнах се и проследих пътя си от изгорената от теб къща. Знам колко далече е стигнал баща ни, преди да се предаде. Мислиш, че ме е грижа за него ли? Той ме е оставил да си отида!

– Ти беше по‑реален за тях от мен! Ти беше навсякъде из къщата. Ти беше всичко за тях.

– Дрън‑дрън, Фюри! – възнегодува Зи. – Да не си посмял да се правиш на жертва пред мен. Имаш ли някаква представа какъв беше животът ми?

– Загубих крака си заради теб.

– Сам си избрал да тръгнеш след мен! Ако не ти харесва начинът, по които са се развили събитията, не си го изкарвай на мен.

Фюри изпусна въздух тежко, напълно смаян.

– Неблагодарен мръсник. Неблагодарен нещастник… Опитваш се да ми кажеш, че предпочиташ да беше останал с господарката си? – Не последва нищо, освен мълчание и той поклати глава. – Винаги съм смятал, че жертвите, направени от мен, са си стрували. Въздържанието. Паниката. Физическите загуби. – Гневът му нарастваше. – Да не споменавам начина, по който ми разбъркваше мозъка, при безбройните случаи, когато ме молеше да те пребивам почти до смърт. И сега ми казваш, че би предпочел да останеш роб?

– Заради това ли е всичко? Искаш да отговоря на самоунищожителното ти поведение с благодарност? – Зи се засмя тихо и отсечено. – Мислиш, че ми доставя удоволствие да гледам как се убиваш с пушене и пиене? Мислиш, че ми харесва видяното онази нощ в пряката? – Зи изруга. – Майната ти. Няма да взема участие в това. Събуди се, Фюри. Самоубиваш се. Откажи се от търсенето на опори и изричането на лъжи и се загледай хубаво в себе си.

Някъде дълбоко в ума си Фюри осъзна, че разправията им е много закъсняла. А и брат му имаше своите основания. Същото обаче важеше и за него.

Той отново поклати глава.

– Не мисля, че е прекалено много да искам някакво признание. Бях невидимият в това семейство през целия си живот.

Настъпи дълго мълчание. После Зи изрече злобно:

– Слез от кръста, за бога. На някой друг му е нужен.

Пренебрежителният му тон отново възпламени гнева на Фюри и юмрукът му полетя по своя собствена воля към Зи, чиято челюст изпука като при удар с бейзболна бухалка, завършил с хоумрън.

Зи залитна и се приземи върху ферарито на Рейдж.

Когато брат му се изправи, Фюри вече беше настървен за бой и размаха юмрука си. Само след миг щяха да се вкопчат в зловеща схватка, разменяйки си удари вместо обидни думи, докато единият не се сринеше на земята или пък и двамата.

И докъде точно би ги довело това?

Фюри бавно снижи ръце.

В този момент мерцедесът на Фриц мина през дворната порта.

Осветен от фаровете му, Зейдист намести якето си и отиде със спокойна крачка до шофьорската врата на своя ескалейд.

– Ако не бях дал обещание на Кормия, щях да ти разцепя устата.

– Какво?

– Качвай се в проклетата кола.

– Какво иМ каза?

Зейдист се настани зад волана, а черните му очи бяха вперени в нощта като остриета на ножове.

– Приятелката ти се тревожи и ме помоли да обещая, че ще се грижа за теб. И за разлика от други, аз държа на думата си.

Опа!

– А сега се качвай. – Зи блъсна вратата от своята страна.

Фюри изруга и се приближи до колата точно когато мерцедесът стигна до тях и Куин слезе от задната седалка. Момчето ококори широко очи, когато видя имението.