Свещена любов

Кралят отиде и се настани зад бюро с фина изработка, а Куин пристъпи вътре, затвори вратите и обгърна тялото си с ръце. Докато чакаше, цялата ситуация му се стори сюрреалистична. Не можеше да си обясни как с живота му се беше стигнало дотук.

– Възнамеряваше ли да убиеш Леш? – попита Рот.

Дотук с уводните думи.

– Ами…

– Възнамеряваше ли или не?

Куин направи бърз преглед на ум на възможните отговори: Не, разбира се, че не възнамерявах. Ножът действаше по своя воля. Аз всъщност се опитах да го спра… Не, само исках да го обръсна… Не, не допусках, че прерязването на югуларна вена може да доведе до смърт.

Куин прочисти гърло. После още веднъж.

– Да, възнамерявах.

Кралят скръсти ръце пред гърдите си.

– Ако Леш не беше смъкнал панталоните на Джон, би ли постъпил така?

Белите дробове на Куин спряха работата си за миг. Нямаше защо да е изненадан, че кралят беше напълно наясно какво се е случило, но въпреки това се шокира от чутото. А и да обсъжда случката, беше трудно, предвид стореното и казаното от Леш. Ставаше дума за Джон.

– Е? – прозвуча настоятелно от другата страна на бюрото. – Ако Леш не беше докоснал панталоните му, би ли прерязал гърлото му?

Куин събра мислите си.

– Джон помоли мен и Блей да не се месим и докато боят беше честен, бях готов да го послушам. Но… – Той поклати глава. – Направеното от Леш не беше редно. Все едно да използва скрито оръжие.

– Но не беше нужно да го убиваш. Можеше да го дръпнеш от Джон. Да го удариш няколко пъти. Да го изхвърлиш навън.

– Вярно е.

Рот протегна ръка настрани, сякаш искаше да я раздвижи, и рамото му изпука.

– Ще бъдеш напълно откровен с мен. Ако излъжеш, ще разбера, защото мога да подуша лъжата. – Очите на Рот блестяха зад черните му очила. – Напълно съм наясно, че мразеше братовчед си. Сигурен ли си, че не си използвал смъртоносно оръжие за своя собствена облага?

Куин прекара ръка през косата си и си припомни всичко, което успя, за случилото се. В паметта му имаше дупки, бели петна, предизвикани от обърканите му емоции, накарали го да извади ножа и да се втурне напред, но помнеше достатъчно.

– Ако трябва да съм честен… По дяволите, не можех да позволя Джон да бъде нараняван и унижаван така. Той замръзна на мястото си. Когато Леш хвана панталоните му, той просто замръзна. Двамата бяха в помещението с душовете и Джон беше опрян в стената, и изведнъж вече не беше способен да помръдне. Не знам дали Леш би продължил започнатото… защото не бях в главата му, но е такъв тип, че е способен на подобно нещо. – Куин преглътна тежко. – Видях какво се случва. Видях, че Джон нямаше сили да предприеме нищо и… като че ми падна перде пред очите… Ножът беше в ръката ми, в следващия миг бях до Леш и прерязах гърлото му. Честно ли? Да, мразех Леш, но бих нападнал всеки, сторил подобно нещо на Джон. И преди да попиташ, знам какъв ще е следващият въпрос.

– И какъв е отговорът ти?

– Да, бих го направил отново.

– Дори сега?

– Да. – Куин погледна към бледосините стени и си помисли, че не е редно да говорят за грозни неща в такава прекрасна стая. – Предполагам, че това ме превръща в неразкаял се убиец… Какво ще правиш с мен? Може би не знаеш, но семейството ми се отрече от мен.

– Да, чух за това.

Настъпи дълго мълчание и Куин прекара времето, загледан в ботушите си, докато сърцето му прескачаше удари в гърдите.

– Джон иска да останеш тук.

Куин мигом вдигна очи към краля.

– Какво?

– Чу ме.

– По дяволите. Не можеш да допуснеш такова нещо. Няма начин да остана тук.

Черните вежди на краля се смръщиха.

– Моля?

– Съжалявам. – Куин замълча, напомняйки си, че братът е крал, а това значеше, че може да прави каквото пожелае, например да преименува луната и слънцето, да обяви, че трябва да бъде поздравяван с палци, заврени в задника… или да прибере под покрива си мърша като Куин.

В света на вампирите думата крал беше еквивалент на неограничени правомощия.

А и защо да отказва нещо, което би му било от полза? Как ли не.

Рот се изправи и Куин с усилие си наложи да не отстъпи назад, нищо че ги делеше около седем метра дълъг килим.

Боже, въпреки това кралят се извисяваше над него.

– Говорих с бащата на Леш преди около час – каза Рот. – Семейството ти му е заявило, че няма да платят компенсация. Тъй като са се отрекли от теб, казват, че ти дължиш парите. Пет милиона.

– Пет милиона ?

– Снощи Леш е бил отвлечен от лесърите. Никой не вярва, че някога ще се върне. Отговорен си за формално убийство, понеже се предполага, че убийците няма да си направят труда да отвлекат труп.

Олеле… Боже, Леш… и, дяволите да го вземат, това бяха много пари.

– Имам дрехите на гърба си и резервен чифт в сака. Могат да ги вземат, ако желаят.

– Бащата на Леш е наясно с финансовата ти ситуация. При това положение той иска официално да станеш роб в домакинството им.