Свещена любов

– Примейлът не е мой. – Кормия взе златния съд за горене на тамян и направи с него три кръга около свещта. Редеше думи с мек, но настоятелен тон, молейки Скрайб Върджин да бди над Бела и бебето й.

– Той не ме обича – заяви Бела. – Не истински.

Кормия остави съда върху масата в най‑източния ъгъл на стаята и се увери, че трите свещи са се разгорели добре.

Минало, настояще и бъдеще.

– Чу ли какво казах? Той не ме обича.

Кормия стисна здраво очи.

– Мисля, че грешиш за това.

– Само си въобразява, че е така.

– При цялото ми уважение…

– Желаеш ли го?

Кормия се изчерви, защото случилото се в кинозалата изплува в съзнанието й. Тя се отърси от спомена за него… от властта, която беше притежавала, държейки възбудата му в ръката си… начина, по който беше движил устни по гърдите й.

Бела се засмя меко.

– Ще приема изчервяването за положителен отговор.

– О, Скрайб Върджин, не знам какво да кажа.

– Седни до мен. – Бела потупа леглото до себе си. – Нека ти разкажа за него. И защо съм сигурна, че не е влюбен в мен.

Кормия знаеше, че ако отиде и чуе как не е възможно Примейлът да чувства каквото смята, че чувства, това ще я привлече още повече към него.

И естествено, тя седна върху завивката до Бела.

– Фюри е добър мъж. Прекрасен мъж. Той обича с цялото си сърце, но това не значи, че е влюбен във всеки, на когото държи. Ако двамата прекарате само малко време…

– Скоро ще си тръгна.

Бела повдигна вежди.

– В Другата страна ли? Защо?

– Останах тук дълго време. – Беше й трудно да каже, че е била отхвърлена. Особено на Бела. – Останах тук… достатъчно дълго.

Бела изглеждаше натъжена.

– И Фюри ли ще си тръгне?

– Не знам.

– Ще трябва да се връща, за да се бие.

– А… Да. – Очевидно тя още не знаеше, че е отстранен от Братството, и сега не беше моментът да получава неприятни изненади.

Бела поглади корема си с ръка.

– Някой каза ли ти защо Фюри стана Примейл? Той замести Вишъс.

– Не, не знаех, че е настъпила промяна, докато Примейлът не дойде при мен в храма.

– Вишъс се влюби в доктор Джейн по времето, когато започна всичко. Фюри не искаше те да бъдат разделени и зае мястото му. – Бела поклати глава. – Фюри винаги поставя останалите пред себе си. Винаги. Такава е природата му.

– Знам. Затова му се възхищавам толкова много. Там, откъдето идвам… – На Кормия й беше трудно да подбере думите си. – За Избраниците себеотрицанието е най‑важното качество. Ние служим на расата и на Скрайб Върджин и в това свое дело с радост поставяме всичко над нас самите. Най‑висша добродетел е да жертваш себе си заради доброто, заради онова, което има по‑голямо значение от отделния индивид. Примейлът постъпва точно така. Мисля, че затова…

– Затова…?

– Затова го уважавам толкова много. Затова и за неговия…

Бела се засмя с цяло гърло.

– И острия му ум, нали? Очевидно няма нищо общо с жълтите му очи и прекрасната му коса.

Кормия реши, че ако изчервяването й беше дало отговор вместо нея преди, можеше да го направи и отново.

– Не е нужно да отговаряш – каза Бела с усмивка. – Той не е какъв да е мъж. Но да се върнем към себеотрицанието. Работата е там, че ако прекарваш прекалено много време да се фокусираш върху околните, изгубваш себе си. Именно затова се тревожа за него. И по тази причина знам, че не ме обича в действителност. Вярва, че съм спасила близнака му, по начин, по който той не е бил способен да го направи. Онова, което изпитва, е благодарност. Безкрайна благодарност и идеализиране. Но не и истинска любов.

– Откъде знаеш всичко това?

Бела се поколеба.

– Попитай го за отношенията му с жените и ще разбереш.

– Много пъти ли се е влюбвал? – Тя се подготви за отговора.

– Абсолютно не, сигурна съм. – Бела направи кръгово движение с ръка върху корема си. – Не е моя работа, но така или иначе, ще го кажа. Заради това, че е спасил моя хелрен , няма мъж, когото да почитам повече от Фюри и много харесвам теб. Ако той продължи престоя си тук, надявам се и ти да останеш. Харесвам начина, по който го гледаш. И наистина ми допада начинът, по който те гледа той.

– Той се е отказал от мен.

Бела вдигна глава.

– Какво?

– Вече не съм Първа избраница.

– По… дяволите.

– Така че наистина трябва да се върна в Светилището. Дори само за да улесня нещата за тази, с която ще избере да ме замести.

Така беше редно да каже, но всъщност не го вярваше. И чувствата й проличаха в гласа й. Дори тя можеше да долови напрежението.

Интересно, че изричането на неистини и запазването на истинските мисли за себе си беше нещо, практикувано от нея през целия ийживот в Другата страна. Докато беше там, лъжата беше нещо така лесно и удобно като робата, която носеше, прическата на главата й или рецитирането на церемониалния текст.

Сега беше трудно.

– Без да се обиждаш – заяви Бела, – индикаторът ми за глупости се включи.

– Индикатор за глупости?

– Лъжеш ме. Мога ли да ти предложа съвет?

– Разбира се.