Свещена любов

Той небрежно подхвърли официалния на вид документ към отсрещния край на бюрото.

Куин и Джон се наведоха напред едновременно. На Древния език там се казваше, че…

– Мамка му – прошепна Куин, а после погледна стреснато към Бет. – Съжалявам, без да искам, изтървах лоша дума.

Тя се усмихна и целуна своя хелрен по темето.

– Няма страшно. И по‑лоши съм чувала.

– Вижте датата – подкани ги Рот.

Носеше стара дата… Документът датираше отпреди два месеца. Според него Куин, син на Лохстронг, функционираше като аструкс нотрум на Джон Матю, син на Дариъс, смятано от края на юни.

– Затрупан съм с писмена работа – подхвърли небрежно Рот. – Просто бях забравил да ви кажа какво съм решил. Вината е моя. Това, разбира се, означава, че ти, Джон, си отговорен за компенсациите, защото охраняваната личност трябва да се погрижи за дълговете, възникнали в резултат на действията на охраната.

Джон мигом изписа:

– Ще платя.

– Не, почакай – намеси се Куин. – Той няма толкова пари.

– Към момента приятелчето ти разполага с около четирийсет милиона, така че лесно ще уреди това.

Куин погледна към Джон.

– Какво? Защо тогава работиш в офиса, за да изкараш пари за дрехи?

– На кого да напиша чека? – изписа Джон, като пренебрегна въпроса.

– На родителите на Леш. Като главен счетоводител на Братството Бет ще ти каже от коя сметка да ги преведеш, нали, лийлан ! – Рот стисна ръката на кралицата и й се усмихна. Когато отново насочи вниманието си към Джон и Куин, любящото му изражение беше изчезнало. – Куин ще се нанесе в къщата незабавно. Заплатата му ще бъде седемдесет и пет хиляди годишно и ти ще я плащаш. Куин, ти си изключен от програмата, но това не означава, че братята няма да ти бъдем спаринг‑партньори, за да поддържаш уменията си. В края на краищата, ние се грижим за своите. А сега ти си един от нас.

Куин пое дълбоко въздух. И после още веднъж. И после…

– Аз трябва… трябва да поседна.

Сякаш изпаднал в безтегловност, той се запрепъва към едно от светлосините канапета. Всички се втренчиха в него, като че готови да му предложат хартиена кесия, в която да диша, или пък носни кърпички, а той сложи ръка на мястото, където беше опериран, с надеждата да ги накара да си помислят, че причината са нараняванията му, а не емоциите.

Бедата беше… че не можеше да вкара в дробовете си и глътка въздух. Не беше сигурен какво се случва в устата му, но каквото и да беше, не му помагаше да проясни главата си, нито да се отърве от парещото усещане в областта на гръдния кош.

Интересно, че пред него не застана Джон или кралицата. Дойде Рот. Изведнъж пред насълзените му очи изникна кралят, а слънчевите очила и зловещото му лице никак не съответстваха на мекия тон, с който проговори:

– Сложи глава между коленете си, синко. – Ръката на краля се озова на рамото му и нежно го побутна надолу. – Хайде, направи го.

Куин изпълни каквото му беше наредено и се разтресе така силно, че ако не беше грамадната длан на Рот да го задържи на място, щеше да падне на пода.

Нямаше да плаче. Отказваше да позволи и на една сълза да се изплъзне от очите му. Вместо това стенеше, тресеше се и по тялото му изби студена пот.

Тихо, така че само Рот да може да го чуе, той прошепна:

– Мислех, че… съм съвсем сам.

– Не – отговори Рот също толкова тихо. – Както казах преди малко, вече си един от нас. Разбираш ли ме?

Куин вдигна поглед.

– Но аз съм никой.

– Я стига глупости. – Кралят бавно поклати глава. – Спасил си честта на Джон. Както казах, вече си част от семейството, синко.

Куин насочи поглед към Бет и Джон, които стояха един до друг. През непролетите си сълзи той видя приликата в тъмните им коси и дълбоките сини очи.

Семейство…

Куин изпъна гръб, изправи се на крака и се извиси с целия си ръст. Оправи тениската си, а после косата си и напълно овладян, тръгна към Джон.

С изправени рамене той протегна ръка към приятеля си.

– Ще дам живота си за теб. Със или без този лист хартия.

Когато думите се отделиха от устата му, той осъзна, че това е първото нещо, изречено от него като напълно съзрял мъж, първата клетва, положена някога от него. И не можеше да измисли някой по‑добър, пред когото да я положи, освен може би Блей.

Джон погледна надолу, после стисна дланта, която му беше предложена, с твърда и силна ръка. Не се прегърнаха, не си казаха нищо.

– И аз за теб – произнесе Джон с устни, когато погледите им се срещнаха. – И аз… за теб.

– Можеш да ме питаш за Фюри, ако искаш. Когато свършиш с това.

Кормия вдигна глава от бялата свещ, която палеше, и хвърли поглед през рамо. Бела лежеше по гръб на голямото легло в другия край на стаята, а нежната й бяла ръка галеше закръгления й корем.

– Наистина можеш. – Тя се усмихна леко. – Така ще имам повод да мисля за нещо друго. А сега имам нужда точно от това.

Кормия духна клечката кибрит.

– Откъде знаеш, че мислех за него?

– Виждам на лицето ти гримасата, която правиш, когато мислиш за своя мъж и искаш да го изриташ отзад, но в същото време да го прегърнеш толкова силно, че дъх да не може да си поеме.