Свещена любов

В главата на Куин нахлу кръв. Роб… до края на живота му? На родителите на Леш?

– Това, разбира се – продължи Рот, – ще се случи, след като лежиш в затвора. И всъщност расата ни все още има действащ такъв. На север, близо до канадската граница.

Куин стоеше там напълно онемял. Животът можеше да завърши по толкова различни начини, помисли си. Смъртта не беше единственият задължителен изход.

– Какво ще кажеш за всичко това? – попита Рот.

Затвор… само Бог знаеше къде и само Бог знаеше за колко време. Робство… в домакинство, което щеше да го мрази, докато е жив.

Куин се замисли за разходката си през тунела, водещ навън от къщата на Блей, и за взетото от него решение.

– Имам разноцветни очи – прошепна и повдигна прокълнатия си поглед към краля. – Но също така имам и достойнство. Ще сторя нужното, за да се съобразя със закона… но само в случай – заяви с внезапно изпълнила го сила, – че никой няма да ме кара да се извинявам. Не мога да направя такова нещо. Извършеното от Леш беше повече от нередно. Беше преднамерено жестоко и целящо да съсипе живота на Джон. Аз. Не. Съжалявам.

Рот заобиколи бюрото и закрачи през стаята. Докато минаваше покрай него, подхвърли бодро:

– Правилен отговор, синко. Изчакай ме отвън с приятеля си. Ще ви повикам съвсем скоро.

– Какво?

Кралят отвори вратата и кимна нетърпеливо.

– Навън.

Куин се запрепъва навън от стаята.

– Как мина? – изписа Джон, като скочи от креслото, поставено до стената в коридора. – Какво стана?

Куин погледна към приятеля си, без намерение да споделя, че ще отиде в затвора и след освобождаването си ще бъде предаден на семейството на Леш, за да бъде наказван до края на дните си.

– Не беше зле.

– Лъжеш.

– Не лъжа.

– Лицето ти е пепеляво.

– Ало, вчера претърпях операция.

– О, моля те. Какво става?

– Да ти кажа честно, нямам представа.

– Извинете ме. – Бет, кралицата, се приближи към тях с мрачно изражение. В ръцете си носеше дълга кожена кутия. – Момчета? Трябва да вляза вътре.

Те се отдръпнаха, а тя нахлу в кабинета и затвори вратата.

Джон и Куин зачакаха. После чакаха още… и още.

Един Бог знаеше какво ставаше вътре. Явно отнемаше време, докато кралят и кралицата оформяха съответните документи за бъдещата му съдба.

Джон извади телефона си, защото имаше нужда да прави нещо с ръцете си, и се намръщи, когато го погледна. Написа съобщение на някого и го прибра обратно в джоба си.

– Странно, че Блей още не се е обадил.

Всъщност не е странно , помисли си Куин и се почувства като голям мръсник. Кралят отвори широко вратата.

– Дотътрете си задниците вътре.

Последваха бързите им стъпки и Рот затвори вратата след тях. Кралят се върна до бюрото си, седна на кукленското кресло и качи огромните си ботуши върху купчината документи. Когато Бет се настани до него, той се протегна и хвана ръката й.

– Момчета, наясно ли сте с термина «аструкс нотрум»? – Когато и двамата поклатиха глави като пълни идиоти, Рот им отправи студена иронична усмивка. – Това е антична длъжност. Нещо като лична стража, само че им е позволено да използват смъртоносно оръжие при защитата на господаря си. Убийци с разрешително.

Куин преглътна тежко и се почуди какво ли общо имаше това с него и Джон.

Кралят продължи:

– Аструкс нотрум може да бъде обявен за такъв само с кралски декрет и е еквивалентът на американските тайни служби за сигурност. Субектът трябва да бъде значима личност, а телохранителят трябва да е способен. – Рот целуна ръката на своята кралица. – Значима личност е някой, чието присъствие е важно според преценката на краля. А това съм аз. Моята шелан е най‑ценното нещо за мен и бих сторил всичко, за да защитя сърцето й. А също така според законите на расата тя е кралица. По тази причина нейният единствен брат спада към категорията «значима личност». Колкото до квалифицирания телохранител… случайно знам, Куин, че ти си най‑добрият боец в тренировъчния център след Джон. Безмилостен си в ръкопашен бой, а също така си отличен стрелец. – В гласа на краля прозвуча горчива ирония. – И всички разбрахме колко те бива с ножа, нали така?

Куин почувства как го обзема някакъв странен порив. Като че се беше вдигнала мъгла и беше открила пред него неочаквана пътека сред пустошта. Протегна ръка към Джон, за да потърси опора, макар че това окончателно му лепваше етикет «Здравейте, аз съм женчо».

– Има едно нещо обаче – продължи кралят. – От аструкс нотрум се очаква да жертва собствения си живот, за да спаси този на защитавания от него. Ако се стигне дотам, да го закрие с тяло и да поеме смъртоносния удар. Задължението е доживотно, освен ако аз не реша друго. Аз съм единственият, който може да го освободи от длъжност, ако ме разбирате.

Устните на Куин се раздвижиха от само себе си.

– Разбира се. Не ще и дума.

Рот се усмихна и посегна към кутията, донесена от Бет. Извади плътен лист хартия, най‑отдолу, на който се мъдреше златен печат със сатенени панделки в черно и червено.

– Е, вижте това!