Свещена любов

Зи продължи да върви към ескалейда.

— Зейдист.

Близнакът му спря с ръце на кръста, но не се обърна.

— Ако става дума за гадостите ти с лесърите, не се опитвай да се извиняваш.

Фюри вдигна ръка и разхлаби яката на ризата си.

— Не е това.

— Не искам да чувам и за червения дим. Нито за изхвърлянето ти от Братството.

— Обърни се, Зи.

— Защо?

Последва дълга пауза. После той процеди през зъби:

— Ти никога не каза „благодаря“.

Зи извърна рязко глава.

— Моля?

— Ти. Никога. Не. Ми. Благодари.

— За какво?

— За това, че те спасих. По дяволите, отървах те от онази пачавра, господарката ти, и от тормоза й. А ти никога не ми благодари. — Фюри се приближи до брат си, а гласът му зазвучаваше все по-силно и по-силно. — Издирвах те цял проклет век и после те измъкнах от там и ти спасих проклетия живот.

Зейдист се наклони напред и насочи пръста си като дуло на пистолет.

— Искаш признание, задето си ме спасил? Не чакай с притаен дъх. Никога не съм те молил за услуга. Всичко се дължи на комплекса ти за добър самарянин.

— Ако не те бях измъкнал, нямаше да имаш Бела!

— Да, и сега тя не би била застрашена от смърт! Искаш благодарност? По-добре сам се потупай по рамото, защото аз не съм в настроение да го правя точно сега.

Думите отлетяха в нощта, като че търсеха други уши, в които да попаднат.

Фюри примигна, а после от устата му излязоха думи, напиращи там от много време.

— Погребах родителите ни сам. Аз бях единственият, погрижил се за телата им, единственият, помирисал дима от изгарянето…

— А аз никога не съм ги познавал. За мен те бяха чужди, а също и ти, когато се появи…

— Те те обичаха.

— Толкова много, че са спрели да ме търсят! Майната им! Мислиш, не знам, че е спрял ли? Върнах се и проследих пътя си от изгорената от теб къща. Знам колко далече е стигнал баща ни, преди да се предаде. Мислиш, че ме е грижа за него ли? Той ме е оставил да си отида!

— Ти беше по-реален за тях от мен! Ти беше навсякъде из къщата. Ти беше всичко за тях.

— Дрън-дрън, Фюри! — възнегодува Зи. — Да не си посмял да се правиш на жертва пред мен. Имаш ли някаква представа какъв беше животът ми?

— Загубих крака си заради теб.

— Сам си избрал да тръгнеш след мен! Ако не ти харесва начинът, по които са се развили събитията, не си го изкарвай на мен.

Фюри изпусна въздух тежко, напълно смаян.

— Неблагодарен мръсник. Неблагодарен нещастник… Опитваш се да ми кажеш, че предпочиташ да беше останал с господарката си? — Не последва нищо, освен мълчание и той поклати глава. — Винаги съм смятал, че жертвите, направени от мен, са си стрували. Въздържанието. Паниката. Физическите загуби. — Гневът му нарастваше. — Да не споменавам начина, по който ми разбъркваше мозъка, при безбройните случаи, когато ме молеше да те пребивам почти до смърт. И сега ми казваш, че би предпочел да останеш роб?

— Заради това ли е всичко? Искаш да отговоря на самоунищожителното ти поведение с благодарност? — Зи се засмя тихо и отсечено. — Мислиш, че ми доставя удоволствие да гледам как се убиваш с пушене и пиене? Мислиш, че ми харесва видяното онази нощ в пряката? — Зи изруга. — Майната ти. Няма да взема участие в това. Събуди се, Фюри. Самоубиваш се. Откажи се от търсенето на опори и изричането на лъжи и се загледай хубаво в себе си.

Някъде дълбоко в ума си Фюри осъзна, че разправията им е много закъсняла. А и брат му имаше своите основания. Същото обаче важеше и за него.

Той отново поклати глава.

— Не мисля, че е прекалено много да искам някакво признание. Бях невидимият в това семейство през целия си живот.

Настъпи дълго мълчание. После Зи изрече злобно:

— Слез от кръста, за бога. На някой друг му е нужен.

Пренебрежителният му тон отново възпламени гнева на Фюри и юмрукът му полетя по своя собствена воля към Зи, чиято челюст изпука като при удар с бейзболна бухалка, завършил с хоумрън.

Зи залитна и се приземи върху ферарито на Рейдж.

Когато брат му се изправи, Фюри вече беше настървен за бой и размаха юмрука си. Само след миг щяха да се вкопчат в зловеща схватка, разменяйки си удари вместо обидни думи, докато единият не се сринеше на земята или пък и двамата.

И докъде точно би ги довело това?

Фюри бавно снижи ръце.

В този момент мерцедесът на Фриц мина през дворната порта.

Осветен от фаровете му, Зейдист намести якето си и отиде със спокойна крачка до шофьорската врата на своя ескалейд.

— Ако не бях дал обещание на Кормия, щях да ти разцепя устата.

— Какво?

— Качвай се в проклетата кола.

— Какво й каза?

Зейдист се настани зад волана, а черните му очи бяха вперени в нощта като остриета на ножове.

— Приятелката ти се тревожи и ме помоли да обещая, че ще се грижа за теб. И за разлика от други, аз държа на думата си.

Опа!

— А сега се качвай. — Зи блъсна вратата от своята страна.

Фюри изруга и се приближи до колата точно когато мерцедесът стигна до тях и Куин слезе от задната седалка. Момчето ококори широко очи, когато видя имението.