Свещена любов

Когато прибираше последната клечка в кутийката, на вратата се почука.

— Влез — отговори, без да си направи труда да стане.

Фриц подаде глава иззад вратата.

— Добър вечер, Избранице. Нося съобщение от госпожа Бела. Би искала да знае дали ще се присъедините към нея в спалнята й за Първото хранене.

Кормия прочисти гърло.

— Не съм сигурна…

— Ако позволите — промърмори икономът. — Доктор Джейн току-що си тръгна от там. Допускам, че прегледът е предизвикал въпроси. Може би присъствието на Избраница ще успокои бъдещата мамен.

Кормия вдигна поглед.

— Още един преглед? След вчера?

— Да.

— Кажи й, че ще отида веднага.

Фриц почтително наведе глава.

— Благодаря, мадам. Сега трябва да отида да взема някого, но когато се върна, ще ви сготвя. Няма да отсъствам дълго.

Кормия си взе бърз душ, изсуши и прибра косата си и се облече в чиста и огладена роба. Когато излезе от стаята, чу шум от тежки стъпки откъм фоайето и погледна над парапета. Там долу беше Примейлът и крачеше върху мозаечната настилка на пода, изобразяваща ябълково дърво. Беше облечен в черни кожени дрехи и черна риза, а косата му, това богато изобилие от цветове, се открояваше на тъмния фон на широките му рамене.

Той спря и хвърли поглед нагоре, все едно я почувства. Очите му блестяха като цитрини, искрящи и покоряващи.

Докато го наблюдаваше, блясъкът им помръкна.

Кормия беше тази, която се отдръпна и отдалечи, защото се беше наситила да бъде изоставяна. Точно когато се обърна, видя Зейдист да се задава от коридора със статуите. Очите му бяха черни, когато се насочиха към нея, и не се налагаше да пита как е Бела. Не бяха нужни думи, като се имаше предвид мрачното му изражение.

— Канех се да постоя при нея — обърна се тя към брата. — Питала е за мен.

— Знам. Радвам се и ти благодаря.

В последвалото мълчание тя премери с поглед кинжалите, кръстосани на гърдите му. Имаше и още оръжия, макар тя да не можеше да ги види.

Примейлът не носеше никакви. Нямаше кинжали, нито издутини под дрехите. Почуди се къде ли отиваше. Не в Другата страна, защото беше облечен като за този свят. Къде тогава? И за какво?

— Той долу ли ме чака? — попита Зейдист.

— Примейлът ли? — Братът кимна и тя каза: — Да… да, долу е.

Беше странно, че именно тя беше тази, която знаеше местонахождението му… и че именно тя беше попитана.

Замисли се за липсата му на оръжия.

— Грижете се за него — настоя тя, без да се извинява. — Моля ви.

Лицето на Зейдист се напрегна и той наклони глава.

— Да, ще го направя.

Кормия се поклони и се обърна към коридора със статуите, но тихият глас на Зейдист я накара да се закове на място.

— Бебето почти не мърда. От снощи.

Кормия хвърли поглед през рамо и й се прииска да можеше да стори повече.

— Ще пречистя стаята. Това правим от Другата страна, когато… Ще пречистя стаята.

— Не й казвай, че знаеш.

— Няма. — Кормия искаше да протегне ръка към мъжа, но вместо това каза: — Ще се погрижа за нея. Вървете и вършете каквото имате да вършите с него.

Братът наведе глава и тръгна надолу по стълбите.

Във фоайето Фюри потърка гърдите си и се протегна в опит да се отърве от болката в тях. Беше изненадан колко неприятно се почувства от това, че Кормия му обърна гръб.

Всъщност направо му призля.

Замисли се за избраницата, която беше срещнал на зазоряване. Разликата между нея и Кормия беше очевидна. Селена беше нетърпелива да стане Първа избраница. Очите й блестяха, докато го оглеждаше, сякаш беше бик медалист. Наложи му се да призове цялото си добро възпитание, за да остане в една стая с нея.

Тя не беше лоша жена и красотата й беше безспорна, но тази й екзалтираност… сякаш искаше да скочи в скута му още там, на момента, и да пристъпи към целта. Беше го уверила, че е повече от готова да служи на него и на традицията… и че „всяка клетка от тялото й го желае“.

Но очевидно се отнасяше за пениса му.

А в края на тази вечер щеше да дойде друга.

Мили. Боже.

Зейдист се появи горе на стълбището и бързо слезе при него с яке в ръка.

— Да вървим.

Като зърна свъсените вежди на близнака си, Фюри реши, че нещо с Бела не беше наред.

— Бела…

— Няма да говоря с теб по този въпрос. — Зи закрачи бързо през фоайето. — Двамата само ще си вършим работата.

Фюри се намръщи и го последва, а ехото от стъпките им беше като от два, а не от четири крака. Въпреки че Фюри носеше протеза, двамата със Зи винаги бяха имали същата широка крачка, стъпваха еднакво от петата към пръстите и движеха по един и същи начин ръцете си.

Близнаци.

Но подобието свършваше с биологията. В живота двамата бяха поели в различни посоки.

И двете недобри.

С внезапно променена логика Фюри видя нещата в различна светлина.

По дяволите, през цялото време се беше упреквал за съдбата на Зи… през цялото време беше живял в студената, изпиваща сянка на семейната им трагедия. Беше страдал, дявол да го вземе… той също беше страдал и още страдаше. И докато той уважаваше светостта на връзката между близнака му и Бела, брат му го беше прихванало нещо и се държеше с него като с непознат. По-скоро като с враг.

Когато пристъпи навън в покрития с чакъл двор, той се закова на място.

— Зейдист.