Свещена любов

Беше влажна и лъскава и жадуваше за него.

Тя хвърли поглед през рамо и се усмихна, разкривайки съвършени бели зъби.

— Гладна съм. Пазех се за теб. Както винаги.

Не можа да прикрие гримасата си. Не можеше да понесе идеята, че той е единственият й любовник. Би било далеч по-лесно да бъде част от тълпа мъже, така че случващото се между тях да не означава прекалено много. А и му се повдигаше от приликата им. Тя също беше неговата единствена любовница.

Той проникна в нея, като я блъсна напред, така че тя удари главата си в стъклото. После сграбчи бедрата й и се плъзна бавно навън. Краката й потрепериха и той се ненавиждаше, че й дава желаното от нея. Така че отново проникна вътре, но спря по средата, така че тя да не получи всичко.

Червените й очи запратиха пламъци към него, когато тя погледна през рамо.

— Още, благодаря.

— Защо не се появи, моя прекрасна кучко?

— Защо не млъкнеш и не свършиш?

Рив се наведе и плъзна зъби по рамото й. Мрежата беше намазана със скорпионска отрова и той мигом почувства изтръпване в устните. Тази гадост щеше да покрива ръцете и тялото му, когато приключеха. Щеше да се наложи да се изкъпе в защитената си къща възможно най-скоро. Пак нямаше да е достатъчно бързо. Щеше да бъде ужасно болен, както винаги. Тъй като тя беше чистокръвен симпат, отровата не й влияеше. За нея тя беше като парфюм… За неговата вампирска природа, която беше много податлива, тя беше изключително вредна.

Той бавно се отдръпна назад и после отново проникна навътре с няколко сантиметра. Знаеше, че е доволна, заради начина, по който пръстите й с по три свивки се вкопчиха в старото избеляло дърво на перваза.

С тези нейни ръце с по три стави и нокти, които растяха оцветени в червено… изглеждаше като излязла от филм на ужасите…

— Кажи… ми… защо… кучко. — Той произнасяше думите в съответствие с ритъма, в който се движеше. — Или никой от нас няма да свърши.

Боже, мразеше това и в същото време го обожаваше, двамата се бореха да задържат позицията на надмощие, и двамата ядосани заради отстъпките, които трябваше да правят. Изяждаше я жива това, че се беше наложило да го заобиколи, за да види как той мастурбира, той ненавиждаше онова, което вършеше с тялото си, а тя не искаше да му каже защо е закъсняла с две нощи, но знаеше, че ще й се наложи, ако иска да достигне до оргазъм…

И въртележката продължаваше ли, продължаваше да се върти.

— Кажи ми — изръмжа той.

— Чичото става все по-силен.

— Така ли? — Той й се отблагодари със силен тласък и тя изстена. — И защо?

— Преди две вечери… — Дъхът излезе със свистене от устата й, а гръбнакът й се изви още по-силно, за да може тялото й да го погълне възможно най-дълбоко. — … беше коронован.

Рив загуби ритъма си. По дяволите. Промяната в управлението не беше нещо добро. Симпатите може и да бяха затворени в колонията, изолирани от реалния свят, но всяка политическа нестабилност беше опасност за крехкия контрол, упражняван над тях.

— Имаме нужда от теб — каза тя и се протегна назад, за да забие нокти в задника му. — За да вършиш онова, в което си най-добър.

Нямаше. Начин.

Беше избил достатъчно роднини.

Тя хвърли поглед през рамо. И скорпионът на ухото й се втренчи в него, а крачетата му мърдаха и се протягаха към него.

— Казах ти причината. Така че, давай.

Рив заключи съзнанието си и се фокусира върху сцената на плажа, като остави тялото си да свърши работата. Под ритмичните му движения Принцесата достигна до оргазъм, а тялото й го обгърна с поредица от импулси, които го накараха да се чувства, сякаш членът му бе притиснат в менгеме.

И тъкмо това го накара да се вкопчи във вътрешността й и да я изпълни.

Той се отдръпна веднага щом можа и беше готов за политането си в ада. Вече можеше да почувства ефекта от отровата върху тази проклета мрежа. Цялото тяло го смъдеше, а нервните окончания по кожата му сигнализираха за болка. Щеше да става още по-лошо.

Принцесата се изправи и отиде до робата си. От таен джоб тя извади дълга лента от червен сатен и с прикован в него поглед прекара плата между краката си и го завърза няколко пъти.

Рубинените й очи блестяха от задоволство, докато се убеждаваше, че нито капка от него нямаше да напусне тялото й.

Той мразеше този момент и тя го знаеше. Затова никога не протестираше, че той го вади бързо. Беше напълно наясно, че му се искаше да я потопи във вана с белина и да я търка, докато не отмие от нея и последната следа от секс. Като че никога не се бе случвал.

— Къде ми е таксата? — попита тя и облече робата си.

Образите пред очите му бяха раздвоени, докато се придвижваше до сакото си, за да извади малка кадифена торбичка. Подхвърли й я и тя я хвана.

Вътре имаше рубини на стойност двеста и петдесет хиляди долара. Обработени. Готови да бъдат използвани.

— Трябва да се прибереш у дома.

Той беше прекалено уморен за тази игра.

— Колонията не е моят дом.

— Грешиш. Толкова много грешиш. Но някога ще си дойдеш. Гарантирам ти. — След това тя се изпари във въздуха.

Рив се отпусна, опря длани в стената на бунгалото и вълна на изтощение премина през него.