Свещена любов

Когато стигна до входа, Фюри подмина опашката от чакащи, а бодигардът се отмести от пътя му.

Във ВИП зоната Ай Ем стоеше пред офиса на Ривендж. Мавърът нямаше вид на изненадан, когато го видя, но беше трудно да смаеш с нещо някого от личните гардове на Рив.

— Шефът не е тук. Искаш да купиш ли? — попита Ай Ем.

Фюри кимна и той го покани да влезе. Рали, помощникът му, бързо се отдалечи, след като Фюри му отправи красноречив жест с длан.

Ай Ем се опря на бюрото на Ривендж и мълчаливо впери поглед към него. Сините му очи бяха хладни и спокойни. Брат му, Трез, имаше по-избухлив нрав и по тази причина Фюри винаги беше смятал, че трябва да се внимава именно с Ай Ем.

Въпреки че това беше донякъде, като да избираш между две оръжия.

— Ще ти дам съвет — обърна се към него мавърът.

— Ще го пропусна.

— Няма да стане. Не минавай на нещо по-твърдо, приятелю.

— Нямам представа за какво говориш.

— Глупости.

Рали се появи от тайната врата и при вида на всички тези листенца в прозрачната целофанена торбичка кръвното налягане на Фюри се понижи, а пулсът му се укроти. Плати хиляда долара и излезе от офиса възможно най-бързо, готов за делата в стаята си.

Точно се канеше да се запъти към страничния изход, когато видя Хекс, застанала до ВИП бара. Очите й се насочиха към скритата в джоба на якето ръка, после тя се намръщи и устата й произнесе майната ти.

Когато закрачи към него, имаше странното усещане, че ще се опита да му измъкне торбичката от ръцете, а нямаше начин да го допусне.

Беше си платил в брой и беше купил нещо на порядъчна цена. Нямаше причина да му създават проблеми.

Той бързо се втурна навън и се дематериализира! Нямаше никаква представа какъв беше проблемът и не го интересуваше. Имаше онова, от което се нуждаеше, и си отиваше у дома.

Докато пътуваше към имението в хаоса от молекули, той се замисли за наркомана в пряката, онзи, който беше прерязал гърлото на дилъра и после беше преровил джобовете му, докато кръвта му изтичаше.

Фюри се опита да убеди сам себе си, че това не е той. Опита се да не вижда отчаянието си от последните двайсет минути като първа крачка към стореното от онзи наркоман с ножа.

В действителност обаче никой не беше в безопасност, ако се озовеше между пристрастен и онова, за което той копнееше.

Джон огледа задния двор на дома на Блей с чувството, че вече го е правил хиляда пъти. Чакането и дебненето… паузата преди скока на хищника — имаше усещането, че това е негова втора природа. Пълни глупости, естествено.

Не, подсказа му един вътрешен глас. Това са си обичайните дела. Просто ти сега влизаш в час.

В сенките до него Куин беше изненадващо спокоен. Обикновено той се движеше непрестанно, потропваше с крак, разхождаше се и говореше. Не и тази вечер, не и сред тези храсти от орлови нокти.

Добре, наистина се укриваха в храстите. Не беше толкова мъжествено, като да застанеш зад ствола на някой дъб, но мястото беше добро, а и беше единственото, където можеха да се скрият в близост до задната врата.

Джон погледна часовника си. Чакаха вече от час или два. В крайна сметка щеше да се наложи да си тръгнат, за да избегнат изгрева, а не беше ли това отвратително. Той беше тук, за да се бие. Беше готов за схватка.

Ако не успееше да зърне още някой лесър, вътрешният му импулс за бой щеше да остане до болка незадоволен.

За съжаление единственото движение наоколо беше това на летния бриз, съпровождано от песента на щурците.

— Не знаех за Блей — изписа Джон без конкретна причина. — Откога си наясно какво изпитва към теб?

Пръстите на Куин забарабаниха по бедрото му.

— Общо взето, от самото начало… а това беше преди много време.

Леле, възкликна на ум Джон. С всички тези тайни, които изплуваха напоследък, сякаш преминаваха през преобразяването още веднъж.

И също като при физическите промени, настъпили в телата им, те тримата вече никога нямаше да са същите.

— Блей криеше чувствата си — промърмори Куин. — Въпреки че причината не беше сексуалната страна. Имам предвид, че не ме притеснява да бъда с мъж, стига да взимат участие и момичета. — Куин се засмя. — Изглеждаш шокиран. Не знаеше ли, че правя такива неща?

— Ами… аз…

Ако някога преди се беше чувствал като девственик, след всичко това за Куин… каквото и да беше то… сега той осъзна, че е ДЕВСТВЕНИК.

— Виж, ако те карам да се чувстваш неудобно…

— Не, не е това. Наистина не съм чак толкова изненадан. Влизаше в баните с много различни…

— Просто оставях да се случи, каквото имаше да се случва. — Куин потърка челото си. — Не възнамерявам да остана такъв завинаги.

— Не ли?

— Някой ден искам да имам шелан. Междувременно ще се наслаждавам на каквото ми се изпречи на пътя. Така знам, че наистина съм жив.

Джон се замисли за това.

— И аз искам жена. Но е трудно, защото…