Светкавица

В понеделник Лора отиде в ново училище, където другите деца вече цял месец се опознаваха и сприятеляваха. Рут и Телма идваха заедно с нея в някои от часовете и така успяваше по-лесно да се приспособи, но и трябваше да си спомни, че първото условие в сирашкия живот е нестабилността.

Във вторник следобед, след училище, госпожа Боумейн я спря в коридора.

— Лора, може ли да поговорим в моя кабинет?

Госпожа Боумейн беше облечена в тъмночервена рокля на цветя, която не хармонираше с десена от рози и праскови на пердетата и тапетите. Лора седна на стол с тапицерия на рози. Госпожа Боумейн се изправи до бюрото с намерението да отпрати Лора набързо и да се заеме с други задачи. Беше от типа на неуморните, енергични хора.

— Днес ни напусна Елоиз Фишър — каза госпожа Боумейн.

— Кой пое грижата за нея? — попита Лора. — Тя обичаше баба си.

— Точно баба и — потвърди госпожа Боумейн.

Браво на Елоиз. Лора се надяваше, че луничавата бъдеща счетоводителка с опашките ще намери още нещо, достойно за доверие, освен студените цифри.

— Сега оставаш сама в стаята — каза припряно госпожа Боумейн. — Нямаме друго свободно легло, така че не можеш просто да се преместиш при…

— Може ли да предложа нещо?

Госпожа Боумейн се намръщи нетърпеливо и си погледна часовника. Лора бързо продължи:

— Рут и Телма са най-добрите ми приятелки, а в същата стая са Тами Хинсън и Ребека Богнър. Но Тами и Ребека, струва ми се, не се спогаждат с Рут и Телма, така че…

— Ние тук искаме да научим децата да свикнат да живеят с различни хора. Не е полезна за формирането на характера да живееш с момичета, които вече харесваш. Въпросът е, че до утре не мога да направя размествания, защото днес имам много работа. Искам да знам дали мога да ти имам доверие да прекараш сама в стаята си тази нощ.

— Да ми имате доверие? — обърка се Лора.

— Кажи ми истината, млада госпожице. Мога ли да ти имам доверие да те оставя сама тази нощ?

Лора не можа да проумее каква беля може да се очаква от едно дете, оставено само за една нощ. Вероятно възпитателката предполагаше, че Лора ще се барикадира така здраво в стаята, че ще се наложи полицията да разбие вратата, да я обезвреди със сълзотворен газ и да я измъкне оттам с белезници. Лора беше колкото обидена, толкова и объркана:

— Разбира се. Не съм бебе. Всичко ще е наред.

— Ами… добре. Довечера ще спиш сама, а утре ще видим какви размествания ще правим.

След като излезе от шарения кабинет на госпожа Боумейн и тръгна по мръсносивите коридори към третия етаж, Лора изведнъж се сети: Глиста! Шийнър щеше да разбере, че тази нощ тя ще е сама. Той научаваше всичко в Макилрой, имаше ключове и можеше да се върне през нощта. Нейната стая се намираше до северното стълбище, така че лесно можеше да се промъкне по стълбите и да се справи с нея за броени секунди. Щеше да я пребие или упои, после да я напъха в зеблен чувал, да я заключи в избата и никой нямаше да научи какво се е случило с нея.

Тя се обърна на площадката на втория етаж и като прескачаше по две стъпала наведнъж, хукна обратно към кабинета на госпожа Боумейн, но в ъгъла на предния коридор едва не се сблъска с Глиста. Той носеше парцал и кофа с преса на колелца, пълна с вода и почистващ препарат с остър боров дъх.

Той се ухили срещу нея. Може би си въобразяваше, но и се стори, че е сигурен в оставането и сама тази нощ.

Трябваше Да го заобиколи, да отиде при госпожа Боумейн и помоли за промяна в договорката за нощта. Не можеше да отправи обвинения към Шийнър, защото щеше да завърши като Дени Дженкинз — с недоверието на персонала и безмилостното мъчение на възмездието, но не би могла да намери приемливо извинение за промяната на решението.

Помисли и за друго: да се затича към него, да го натика в кофата, да го удари и да му каже, че е по-упорита от него и най-добре да я остави на мира. Но той се различаваше от Тийгълови. Майк, Флора и Хейзъл бяха плиткоумни, досадни, невежи, но все пак нормални. Глистът беше побъркан и не можеше да се предвиди как ще реагира, ако го повали.

Докато Лора се колебаеше, усмивката разкри още по-широко кривите му, пожълтели зъби. Бледите му страни се зачервиха, Лора разбра, че това може да е прилив на желание и и призля. Тя се отдръпна, но не посмя да се затича преди да изкачи стълбите и да се скрие от погледа му. После се втурна към стаята на близначките Акерсън.

— Довечера ще спиш тук — отсече Рут.

— Разбира се — добави Телма, — ще останеш в стаята си, докато мине вечерната проверка и после ще се промъкнеш при нас.

От ъгъла, където седеше в леглото и пишеше домашното по математика, се обади Ребека Богнър:

— Имаме само четири легла.

— Ще спя на пода — отговори Лора.

— Но това е нарушение на правилника — възрази Ребека.

Телма сви юмрук и я изгледа застрашително.

— Добре, добре — отстъпи Ребека. — Не съм казвала, че съм против идването и, просто отбелязах, че това е нарушение.

Лора очакваше Тами да се противопостави, но тя лежеше по гръб върху покривката на леглото и гледаше в тавана, очевидно погълната от собствените мисли и незаинтересована от техните планове.

* * *