Светкавица

— Това легло ще е за Пол Маккартни — обяви Телма, докато заедно с Рут помагаха на Лора да се нанесе. — Винаги, когато Бийтълз дойдат в града, Пол може да го използва. А пък аз ще използвам Пол.

— Понякога се изразяваш доста неприлично — отбеляза Рут.

— Ами, просто изразявам нормално полово желание.

— Телма, ти си едва на дванадесет години — каза Рут раздразнено.

— Започнах тринадесетата. Месечният ми цикъл може да дойде всеки момент. Ще се събудим някоя сутрин и тука ще е изпоцапано с кръв, сякаш е имало клане.

— Телма!

Шийнър не дойде на работа и в четвъртък. Почивните му дни през тази седмица бяха петък и събота, така че в събота вечерта Лора и близначките възбудено обсъждаха възможността Глиста никога повече да не се появи, защото е бил прегазен от камион или заразен с берибери.

Но в неделя сутринта на закуска Шийнър стоеше на тезгяха в бюфета. Очите му бяха отекли, дясното ухо превързано, горната устна подута, на лявата буза личеше дълга драскотина и му липсваха два предни зъба.

— Може наистина да го е блъснал камион — прошепна Рут, докато чакаха реда на опашката.

Другите деца коментираха нараняванията на Шийнър, някои се кискаха. Но те или се страхуваха от него и го презираха, или го мразеха, затова никой не го заговори направо за състоянието му.

С приближаването до тезгяха Лора, Рут и Телма се умълчаха. Колкото по-близо идваха, толкова повече личеше, че е пребит. Синините около очите бяха отпреди няколко дни и плътта вее още беше ужасяващо обезкръвена и подпухнала — сигурно отначало клепачите са били полузатворени от отока. Разцепената устна кървеше. Там, където лицето не беше натъртено и ожулено, млечнобялата иначе кожа беше посивяла. С купа разбъркана медночервена коса най-отгоре той представляваше смехотворна фигура — цирков клоун, претърколил се през няколко стъпала, без да знае как да се приземи, за да избегне нараняването.

Той не вдигаше поглед към децата, докато сервираше. Беше свел очи над млякото и закуските. С приближаването на Лора като че ли се напрегна вътрешно, но не погледна към нея.

Лора и близначките подредиха столовете около масата така че да наблюдават Глиста — само преди час такъв обрат изобщо не би им минал през ума. Но сега той беше по-скоро интригуващ, отколкото страшен. Вместо да го отбягват, прекараха целия ден в следене — вървяха след него, гледаха как си изпълнява задълженията и се стараеха появата им там, където се намираше той, да изглежда случайна. Постепенно се изясни, че той усеща Лориното присъствие, но избягва да я погледне. Обръщаше се към другите деца, поспря в занималнята да поговори тихо с Тами Хинсън, но мисълта, че може да срещне очите на Лора видимо го ужасяваше, все едно че щеше да бръкне с голи ръце в електрически контакт.

Към обяд Рут каза:

— Лора, той се страхува от теб.

— Да пукна, ако това не е вярно — разгорещи се Телма. — Ти ли го наби, Шейн? Да не би да криеш, че си специалист по карате?

— Много чудно, нали? Защо ще го е страх от мене?

Но тя знаеше отговора. Нейният специален пазител. Беше си помислила, че ще се наложи да се справя с Шийнър сама, но пазителят и отново се беше намесил като бе предупредил Шийнър да се държи настрана от нея.

Не беше сигурна защо не и се иска да сподели с близначките Акерсън историята за загадъчния покровител. Те бяха най-добрите и приятелки, доверяваше им се, но все пак усещаше по интуиция, че тайната на нейния пазител трябва да се съхрани, че малкото неща, които и бяха известни за него, бяха свещено познание и тя няма право да бъбри за него пред други хора като по такъв начин превръща съкровеното в обикновена клюка.

* * *

През следващите две седмици синините на Глиста избледняха. Свалиха превръзката от ухото и на мястото на разкъсването не откриха червени шевове. Той продължаваше да страни от Лора. Когато сервираше в трапезарията, вече не пазеше най-хубавия десерт, нито вдигаше очи към нея.

От време на време обаче тя го улавяше да я изгаря с поглед отдалече. Всеки път той се извръщаше, но в огнените зелени очи сега се четеше нещо още по-лошо от предишния извратен глад — ярост. Явно смяташе, че тя е виновна за нанесения побой.

На двадесет и седми октомври, петък, тя научи от госпожа Боумейн, че на следващия ден ще я изпратят при други приемни родители. Семейната двойка До-куайлър и Нюпорт Бийч отскоро се бяха включили в програмата за отглеждане на сираци в домашни условия и бяха проявили желание да я вземат.

— Сигурна съм, че сегашният избор е по-подходящ — каза госпожа Боумейн, изправена до бюрото в крещящо жълта рокля на цветя, с която приличаше на градински шезлонг. — Препоръчвам ти да не повтаряш у Докуайлърови неприятностите, които създаде на семейство Тийгъл.