Светкавица

— Да, госпожице — каза Лора само за да се отърве от нея и вече съжаляваше, че се бе поколебала дали да не откликне на проявената за миг загриженост.

След като госпожица Кайст излезе, Лора остана в леглото и не побягна. Лежеше в мрака, сигурна, че ще я проверят пак до половин час. Глистът положително нямаше да се промъкне преди полунощ, а бе едва десет часа, така че между следващото посещение на госпожица Кайст и пристигането на Глиста щеше да има достатъчно време да отиде на безопасно място.

Далеч, далеч в нощта отекна гръмотевица. Тя седна в леглото. Нейният пазител! Отметна завивките и изтича до прозореца. Не видя светкавица. Далечният тътен заглъхна. А може изобщо да не е била гръмотевица. Изчака десетина минути, но нищо повече не се случи. Разочарована, Лора се върна в леглото. Малко след десет и половина бравата изскърца. Лора примижа, полуотвори уста и се престори на заспала. Някой тихо влезе в стаята и дойде до леглото. Лора дишаше бавно, равномерно, дълбоко, но сърцето и биеше лудо. Това беше Шийнър. Беше сигурна, че е той. О, господи, беше забравила, че е луд, че е непредсказуем и сега беше тук по-рано, отколкото беше очаквала и приготвяше спринцовката. Щеше да я натика в зеблен чувал и да я отнесе като побъркан Дядо Мраз, който краде деца вместо да раздава подаръци.

Часовникът тиктакаше. Хладен ветрец разлюляваше пердетата. Най-после лицето се оттегли. Вратата се затвори. Значи е била госпожица Кайст в крайна сметка.

Силно разтреперана, Лора стана от леглото и си навлече халата. Преметна одеалото през ръка и излезе от стаята без чехли, защото боса щеше да се движи по-безшумно.

Не можеше да се върне при близначките. Затова отиде до северното стълбище, предпазливо открехна вратата и стъпи на слабо осветената площадка. Ослуша се за стъпките на Глиста отдолу. Заслиза крадешком като очакваше да се сблъска с Шийнър, но стигна до партера благополучно.

Като трепереше с босите си крака на студените плочки по пода, потърси убежище в занималнята. Не включи осветлението, а предпочете призрачния блясък на уличните лампи, който проникваше през прозорците и посребряваше ръбовете на мебелите. Промуши се покрай столчетата и масичките и постла одеалото зад дивана.

Сънят и бе неспокоен. Непрекъснато се будеше от кошмари. Старата къща беше изпълнена с потайните звуци на нощта — скърцането на дъсчения под отгоре, глухия шум на остарелия водопровод.

8.

Стефан угаси всички светлини и зачака в спалнята с детските мебели. В три и половина през нощта чу Шийнър да се връща. Стефан тихо мина зад вратата на спалнята. След няколко минути Уили Шийнър влезе, светна лампата и се запъти към матрака. Издаваше странни звучи, докато вървеше — отчасти въздишки, отчасти скимтене на животно, избягало от враждебния свят в своята бърлога.

Стефан затвори вратата и Шийнър сепнато се извърна по посока на раздвижването, изумен, че гнездото му е нападнато.

— Кой… кой сте вие? Какво по дяволите търсите тук?

* * *

От „Шевролета“, паркиран в сянката отсреща, Кокошка наблюдаваше как Стефан излиза от дома на Уили Шийнър. Изчака десетина минути, слезе от колата, заобиколи къщата отзад, намери вратата открехната и предпазливо влезе вътре.

Откри Шийнър в детска спалня — пребит, окървавен и неподвижен. Вонеше на урина, защото се беше изпуснал.

„Някой ден“, мислеше си Кокошка с мрачна решителност и садистична тръпка, „ще наредя Стефан още по-лошо. Него и това проклето момиче. Щом като разбера каква роля играе в неговите планове и защо той прескача десетилетия, за да промени живота и, ще подложа двамата на такива мъки, каквито никой не е изпитал, освен в ада“.

Той напусна къщата на Шийнър. В задния двор хвърли бърз поглед към осеяното със звезди небе и се върна в института.

9.

Тъкмо се беше зазорило, още преди да станат най-ранобудните обитатели на дома, но след като усети, че опасността от Шийнър е преминала, Лора напусна за-нималнята и се качи на третия етаж. Всичко в стаята си стоеше както го бе оставила. Нямаше никакви следи от нощно нахълтване.

Изтощена, със зачервени очи, тя се чудеше дали не е надценила смелостта и дързостта на Глиста. Чувстваше се малко глупаво. Започна да оправя леглото си — задължение на всяко дете в Макилрой — и когато повдигна възглавницата, се вцепени от видяното отдолу. Захарна пръчка.

* * *

— Този ден Глистът не се яви на работа. Беше прекарал цялата нощ буден, в приготовления за похищението на Лора и несъмнено имаше нужда от сън.

— Как е възможно човек като него изобщо да спи? — чудеше се Рут, когато след училище се събраха в ъгъла на игрището. — Как му позволява съвестта, искам да кажа?

— Рут, той няма съвест — обясни Телма.

— Всеки човек, дори и най-лошият, има съвест. Такива ни е създал господ.

— Шейн — каза Телма, — приготви се да ми помагаш при изгонването на бесове. Нашата Рут пак е обладана от зъл дух.

В нетипичен за нея прилив на съчувствие госпожа Боумейн премести Тами и Ребека в друга стая и позволи на Лора да отиде при Рут и Телма. Четвъртото легло засега остана празно.