Светът е пълен с чудеса

В друго семейство досега да се бяха отчуждили. Двайсет и няколко — трийсетгодишни, други сестри биха били погълнати от домашните задължения и работата, които отнемаха цялото им време. В други семейства мъжете и работата биха застанали помежду им.

И макар че Джесика имаше съпруг, мечти и къща в зеления край на града, а Меган и Кат — своята поглъщаща цялото им време работа в другия край, те се държаха една за друга както когато бяха малки и растяха без майка.

Не го обсъждаха. Ала когато Кат започна да излиза с Рори, той се изненада, че сестрите се чуват по телефона всеки ден и излизат на закуска веднъж седмично. „Такава близост е необичайна, не мислиш ли?“ — попита той с типичната си нежна и леко крива усмивка. Но, разбира се, за Кат, Меган и Джесика това си беше съвсем нормално.

Тогава Кат си помисли, че никой не обича повече семейството си от човек от разбито семейство.

Винаги се стараеха да се срещат в някой ресторант, равноотстоящ от местата, където живееха или работеха.

Когато Меган беше в медицинския, а Джесика живееше в „Малката Венеция“ с Паоло, се срещаха в „Сохо“, в западащия разкош на частния клуб на Кат, чийто членове бяха оръфани като килимите.

Сега, когато Меган работеше в „Хакни“, а Джесика беше в горната част, в „Хайгейт“, оста се бе преместила на изток, в един ресторант до пазара за месо в „Смитфийлд“. По идея на Кат. Представляваше място, където млади сервитьори чужденци, облечени в черно, сервираха традиционни британски ястия като бекон, свинско и пържени закуски, сякаш бяха екзотични деликатеси, а топлите напитки носеха в големи чаши с дръжки вместо в чаени чаши с чинийки. Всичко, освен безбожните цени говореше за автентична работническа класа.

Кат пристигна първа и през огромните прозорци на ресторанта видя месарите с бели престилки, които цяла нощ бяха прехвърляли още прясното месо, бутове и плешки в подредените коли за разнасяне на стоки.

Джесика се появи втора и двете продължиха да наблюдават работата на месарите от „Смитфийлд“.

— Най-вероятно всичко това ще изчезне след десет години — отбеляза Кат. — Ще ги избутат в предградията и „Смитфийлд“ ще се превърне в още един „Ковънт Гардън“ с бутици за дрехи, улични музиканти и малки кафенета.

— О, хубаво ще бъде — възкликна Джесика и взе менюто.

Кат я погледна втренчено.

— Ще бъде направо ужасно, Джес.

Джесика сви рамене.

— Да не би да предпочиташ гледката на тези мъже, които разнасят разфасовани крави? Сигурно според теб придава характер на мястото.

Меган дойде и погледна часовника си, притеснена, че трябва да бърза за сутрешните прегледи в „Ийст Енд“. Тя грабна менюто.

— Взе ли си резултатите? — попита тя Джесика.

Джесика кимна. Келнерът с черна риза дойде и те поръчаха, сочейки в менюто, сякаш той не можеше да им разбере английския. Когато се отдалечи, Меган и Кат погледнаха Джесика в очакване да заговори.

— Имам ендометриоза — съобщи тя, произнасяйки думата, сякаш до неотдавна не я е знаела. — Резултатите от лапароскопското изследване показват, че имам ендометриоза.

— Това обяснява болките — каза Меган, като хвана сестра си за ръце. — Ужасните болки всеки месец.

— Ендометриоза — повтори Кат. — Какво означава това? Има нещо общо с цикъла ти, нали?

Меган кимна.

— Това е състояние, при което части от мембраните, подобни на вътрешната обвивка на матката, са на места, където не би трябвало да бъдат — в мускулите на матката, фалопиевите тръби и яйчниците. Накратко, онези ужасни възпалени места, които кървят, когато кървиш.

— Пречат да забременееш — поясни Джесика — и ти причиняват адски болки.

— Не могат ли да го излекуват? — поинтересува се Кат.

— Изчезва след менопаузата — обясни Меган.

— Нямам търпение да дойде този момент — иронично рече Джесика.

— Можеш да го контролираш, като вземаш противозачатъчни. Спираш цикъла, спираш болката. И се предпазваш от влошаване на състоянието. Но най-доброто лечение е…

Джесика я погледна и се усмихна горчиво.

— Това е най-забавното, Кат. Любимата ми част.

— Най-доброто лечение за ендометриозата — тихо каза Меган — е да забременееш.

— Пречи ти да забременееш — поясни Джесика, — но минава само ако имаш бебе. Не е ли идеално?

— Симптомите изчезват, когато забременееш — потвърди Меган. — Вярно е, че симптомите затрудняват забременяването, но не го правят невъзможно, Джес. Моля те, повярвай ми.

Меган прегърна Джесика и сестра й притисна глава към нея. Докато галеше сестра си по косата, Меган погледна през прозореца и видя парчетата кърваво месо, които прекарваха с колички до армията от бели ванове. Безглавите жълтеникавобели трупове и късовете окървавена плът. Мъжете с пропити с кръв бели престилки като в платно на Джаксън Полък4.

В този момент пристигна закуската и Меган ахна, усетила как съдържанието на стомаха й се надига към гърлото. Тя избута сестра си настрани и бързо напусна масата. Когато се върна от тоалетната, Кат ядеше от сандвича си със салам, но Джесика не беше докоснала палачинките си.

— Какво ти е, Меган?

— Нищо. — Тя погледна към свинското, което си бе поръчала, и усети, че отново й прилошава.