Светът е пълен с чудеса

Косата й се омазняваше по-малко, кожата й стана по-гладка, а гърдите й, поначало големи, бяха станали по-закръглени и тежки, почти притеснително пищни. Постоянното гадене намаля, но стана някак по-избирателно. Не можеше да мине покрай „Старбъкс“ или „Макдоналдс“, без да й се доповръща. Брей! Този плод беше антиглобалистично настроен.

Като лекар знаеше, че бебето едва можеше да се види, толкова малко, че почти не съществуваше, въпреки наедрялата талия. Дълго само три сантиметра. Още не можеше да се нарече дете. Дори бебе. Проблем, с който щеше да се справи утре сутрин. Определено не беше убийство.

И все пак…

Знаеше, че ултразвукът щеше да покаже миниатюрни пръстчета на ръцете и краката. Очите вече се формираха, също носът, ръцете и устата. Вътрешните органи вече бяха налице. Трудно беше да се залъгва, че се отърваваше от нещо друго, а не от човешки живот.

Стоеше до прозореца на тясното си жилище, загледана надолу към улиците на „Хакни“, гъмжащи от хора, които се забавляваха късно след полунощ.

Очите й внезапно се насълзиха от вълнение. И Меган си рече: „Мили Боже, моля те да приключа с това. Какво друго ми остава?“

Тя си облече пижамата и отвори бутилка бяло вино. В този момент Джесика звънна на входа.

Меган натисна копчето за отваряне. Чудно как сестра й още не се беше разделила с чантата си „Прада“ по това време. В същото време не се изненада, че я вижда. Като че ли я беше очаквала.

Джесика седна на дивана, на който бяха седели безброй наематели, като се опитваше да прикрие неодобрението си. Меган намери втора чаша и наля от виното.

— Не трябва ли да… — Джесика се спря и протегна ръка за чашата. — Благодаря ти.

Меган уморено отпи глътка.

— Мисля, че пиенето ми по време на бременността е по-скоро академично. Моля те, не ми чети конско, Джес. Тази вечер не съм в настроение.

Лицето на Джесика беше бледо и красиво, чертите й — хармония от идеална симетрия. Майка ни, помисли си Меган. Причината Джеси да бъде толкова хубава. Метнала се е на майка ни.

— Не съм дошла да ти чета конско — започна Джесика. — Исках само да знаеш, че бъркаш за мен. Мислиш си, че ти завиждам. С Паоло се мъчим да си направим дете — и тогава ти забременяваш само поглеждайки някакъв мъж.

— Не беше само от поглед — внимателно я поправи Меган.

— Разбираш какво искам да ти кажа. Мислиш, че си изкарвам разочарованието върху теб.

— Не бих те винила. Знам, че изглежда нечестно. И е нечестно, но такава е непостоянната природа. Хората, които искат деца, не могат да имат, а хората, които не ги искат, забременяват след еднократен секс с непознат. Майката природа е една безсърдечна стара кучка.

— Да пием за това.

Сестрите се чукнаха.

— Друга е причината да съм толкова разстроена — каза Джесика. — Мислиш ме за невинна в известен смисъл, нали? Омъжена, с поддържан маникюр, не й достига само да има собствено дете, докато ти лекуваш болни. — Джесика вдигна ръка с идеален маникюр, пресичайки протестите на сестра си. — Знам, че животът ми е различен от твоя. И от този на Кат. Само че аз не съм толкова невинна, колкото изглеждам. — Джесика отпи, после си пое дъх. — И аз съм правила.

— Какво?

— Аборт. Отдавна. На шестнайсет. Боже, каква глупачка бях!

— За първи път…

— Разбира се, че за първи път чуваш. Ти беше на дванайсет. Момиченце. Кат знаеше. Тя ми помогна. Дойде от Манчестър да ми помогне. Всички знаеха, че съм на училищна ски ваканция.

— Спомням си. Нарани си коляното.

— Не бях на ски. Бях другаде, където се отървах от бебето си.

— Божичко, Джес!

Джесика поклати глава. Меган разбра, че раната още не е зараснала. Не беше нещо, случило се много отдавна. Не беше в някой друг живот. Случваше се в настоящето.

— Татко… каквото и да му кажеш, ще го вземе за чиста монета. Той беше добър баща, направи каквото можа, но ти знаеш какъв е.

— Може би ако имаше синове — предположи Меган, — щеше да бъде друг. Може би щеше да е близък с тях.

Тя все още беше потресена. Джесика — бременна?! Джесика прави аборт, а Кат й помага, докато Меган си пише домашните, играе на кукли и кара колело? През ум не ми беше минало.

Искаше й се да е могла да помогне на сестра си тогава, както и да можеше да й помогне сега. Тогава е била дете, изтърсакът в семейството, а сега щеше да преживее същото като Джесика. Дори Кат щеше да е до нея.

— Не съм убедена, че щеше да ми се размине, ако имах двама родители — изрече Джесика. — Или пък всички са така доверчиви, защото никой не иска да повярва на такива неща за момиченцето си.

— Кой беше?

— Едно момче, което вече си имаше приятелка. Момче, което си мислех, че обичам. Футболист, който се вземаше за дар Божи. Майната му, Меган — надявам се да води нещастен живот с дебелата си жена. Не това е същественото. Важното е, че веднъж забременях, нали? Значи мога. А сега, когато искам, не мога.

— Няма връзка между случилото се, когато си била на шестнайсет, и сега.