Светът е пълен с чудеса

Паоло бързо набра кода отново и алармата замлъкна. Чуваше се приглушен говор. Той се огледа около себе си. Колко струваше всичко това? В този квартал намушкваха продавачите в магазините за шепа монети и пребиваха пенсионери за портмоне с монети колкото за консерва котешка храна. Наемите бяха евтини, както и човешкият живот.

Зад бюрото край входа имаше кутия с инструменти. Паоло я отвори възможно най-безшумно и извади един гаечен ключ. После със съзнанието за учестеното си дишане и с треперещи от страх ръце се отправи към тъмния офис, хванал ключа като копие.

Като нададе вик по-скоро от страх, отколкото от ярост, Паоло отвори вратата на офиса на Майкъл и светна лампите.

Вътре видя Джинджър върху бюрото, застанала на четири крака, полата бе вдигната над гърдите й, прашките — смъкнати около глезените, а зад нея помпаше — когато се предполагаше, че трябва да си е вкъщи с жената и детето — брат му Майкъл.

Когато останаха сами — Джинджър постави олимпийски рекорд по слагане на сутиен и обуване на прашки — Паоло зашлеви Майкъл колкото сила имаше, макар че брат му винаги беше в състояние да го надвие. Тази вечер не му пукаше. Беше побеснял и не се владееше, сякаш нещо безценно беше строшено.

— Идиот такъв! Не мога да повярвам. Имаш идеален живот и го захвърляш в канавката.

Лицето на Майкъл се изкриви в горчива усмивка. Върху наболата му буза се бе отбелязала червена следа от дланта на Паоло.

— Какво знаеш ти за живота ми?

Паоло се опита да го зашлеви отново, но Майкъл с лекота парира удара.

— Какво не разбирам, Майк? Че нещата вкъщи не са каквито бяха? Порасни. Сега си баща.

— Не разбираш как се променят. Жените. Когато родят. Не разбираш как се променят.

Паоло почувства как доводите му се изплъзват. Майкъл правеше нещата да изглеждат по-сложни. А те изобщо не бяха сложни.

— Разбира се, че се променят. Ти не си вече център на живота им. Така трябва да бъде.

— Лесно ти е да го кажеш. — Изведнъж си смениха местата и Майкъл беше разгневеният. Той се надвеси над брат си със стиснати покрай тялото си юмруци. — Мога да се справя с липсата на достатъчно сън — нощ след нощ, месец след месец. С това състояние на постоянна умора — мога да живея с него.

— Колко великодушно от твоя страна!

— Дори мога да се справя с отказа на Наоко от секс — продължи Майкъл. — Или с умората, заради която дори не се сещам за секс. С това, че вече не я привличам. Или каквато и да е причината. Мога да се справя.

— Майкъл, ти имаш това красиво детенце. Поне веднъж в живота си престани да мислиш с оная си работа.

Преди години Паоло се възхищаваше на лекотата, с която брат му общуваше с жените. На начина, по който те му налитаха, и на способността му да не се обременява с миналото. Сега точно тези качества изглеждаха като бреме. Паоло си мислеше, че Наоко — толкова различна физически от блондинките, с които Майкъл се движеше в Есекс — ще сложи край на това. Но сега се питаше дали някога щеше да има край.

— Когато една жена има дете, всичко се променя — изрече Майкъл, вече тихо. Искаше брат му да проумее. — Никога вече нямаш същото значение за нея. Никога повече няма да заемаш такова централно място в сърцето й.

— Имаш идеално семейство — продължи Паоло. — Наистина ли искаш да го съсипеш? Това ли искаш? Искаш Клои да израсне без баща? Като толкова много нещастни създания в този квартал?

Майкъл поклати глава.

— Струва ти се много лесно, а, Паоло? Мислиш си, че човек си намира работа, момиче, къща, ражда му се бебе, а после заживява щастливо.

— Какво повече можеш да искаш? Трябва да си благодарен. Трябва да се чувстваш късметлия.

— Не ме поучавай! Обичам дъщеря си, самодоволно копеле такова. Обичам и съпругата си.

— Показваш го по много странен начин.

— Само че детето не осмисля живота ти. Не и ако си мъж. То е съперник. А ти не можеш да се мериш с него, просто не можеш. — Майкъл взе гаечния ключ от ръката на Паоло и го постави внимателно на масата. — Тя си намери човек, който е много по-достоен за обичта й. Дъщеря ни. И какво да правя аз?

— Прибирай се вкъщи, Майкъл. И си помисли какъв късметлия си.

— Жената се променя, когато стане майка. Не знам как да ти го обясня. — Майкъл се усмихна на по-големия си брат. — Като че ли се влюбва в друг.

— Горкото ми, момиченце! — възкликна майката на Меган. — Колко ужасно, че трябва да преживееш това!

Оливия въведе най-малката си дъщеря в апартамента. Токчета и грим, забеляза Меган, докато майка й чаткаше по пода. Ходи на високи токчета и с грим дори когато е сама вкъщи!

— Всяка жена го е преживяла. На мен самата ми се наложи преди втория сезон на „Викарият“. Много преди това също — преди баща ти дори… — имаше един фотограф, който ми помагаше да си направя портфолио.

Оливия, която рядко докосваше децата си, погали Меган по гърба и се вгледа изпитателно в дъщеря си. Все така красива, отбеляза Меган. Разбираше защо нейни връстници се обръщаха след майка й.

— Трябва да ти кажа, мила, че не изглеждаш много зле.

— Ще го задържа.

— Какво?

— Не го направих, мамо. Ще родя бебето.

— Но защо така реши?