Светът е пълен с чудеса

Главата му беше прекалено голяма, пръстите — като нишки на паяжина, а очите без клепачи — невиждащи и всевиждащи. Меган и Джесика се засмяха на глас от радост и изумление. Меган погледна сестра си и усети прилив на благодарност заради обичта и великодушието й, това, че й държеше ръката и споделяше този момент с нея. Джесика беше развълнувана и трогната не по-малко от Меган. Сякаш, помисли си Меган, бебето принадлежи й на двете.

Меган погледна към мъглявия профил на монитора и почувства връзка, каквато не бе изпитвала към друго човешко същество. Бебето беше част от плътта и кръвта й и едновременно с това някак си съвсем отделно, хем познато като собственото й лице и в същото време загадъчно като ангел. Беше просто един неясен черно-бял образ на екрана. Лекарят вероятно виждаше дузина такива на ден. И въпреки това предизвика у Меган чувства, каквито не бе подозирала, че съществуват.

Може би съседите под нея щяха да надуват музиката. Може би щеше да има дни, в които Джесика нямаше да може да гледа бебето. Може би щеше да е по-трудно, отколкото си представяше. Ала всички тревоги изчезваха при вида на този неясен образ. Как можеше да се притесняваш за съседите или безсънните нощи, когато пред теб се извършва магия?

На тръгване й дадоха късче черна гланцирана хартия със сърцераздирателния профил на огромната глава на бебето. Това малко извънземно насред снежна буря! Първата снимка на бебето.

Казаха й термина — дата, която й изглеждаше нелепо далечна, почти безсмислена, сякаш избрана наслуки от календара. Ала тя знаеше, че щеше да настъпи.

И знаеше, че това бе дата от съвсем различен живот.

Джесика и Паоло обсъдиха с лекаря възможността за оплождане по метода инвитро.

Паоло беше поразен от разговора — поразен от цената (хиляди) и още повече от шансовете (около едно на три шанс за успех, при това в най-добрия случай).

Но преди всичко беше шокиран да чуе, че няма време за губене.

— Но тя е само на трийсет и две! — възрази на лекаря.

— Именно — отвърна той. — Всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки. След трийсет и пет се отбелязва рязко влошаване на плодовитостта. По-добре да започнем, преди възрастта ви да напредне твърде много. Един Бог знае колко цикъла ще са ви необходими.

— Искам да го направя — заяви Джесика по пътя за вкъщи. — Не ме интересува как ще съберем парите. Не ме интересува колко пъти ще трябва да опитваме. Искам да го направя сега.

— Какво казва сестра ти?

— Меган?

— Смята ли, че инвитрото е добра идея?

— Не съм разговаряла с нея по този въпрос. Има си достатъчно грижи в момента. Не искам да се притеснява, че няма да съм свободна да гледам бебето й. Нали разбираш. Когато забременея по метода инвитро.

Техният семеен лекар ги насочи към една частна клиника в провинцията, в Есекс, с един от най-добрите проценти на успеваемост в света. И Паоло се съгласи, защото би направил всичко за Джесика. Почти всичко.

— Няма да позволя тази история с бебето да ни раздели, Джес — каза й той, когато тя влезе в спалнята вечерта.

— Какво?

— Никога не съм се оплаквал. И няма да го направя. Всички тези изследвания и консултации. Изпразването в чашки и останалото. Съобщенията ти по мобилния телефон да се прибирам вкъщи и да правя секс с теб, защото си в овулация. Съгласен съм с всичко. Искаш инвитро? Добре. Но няма да позволя това да ни раздели.

— Защо да ни разделя?

Той седна на леглото и обърна лицето й към себе си. Обичаше това лице.

— Защото то се превърна в най-важното нещо. По-важно от теб и мен. Тази история с бебето — вече тя контролира живота ни.

— Знаеш, колко много означава за мен.

— Естествено, че знам! Но ако не стане, ако никога не успеем — е аз ще продължа да те обичам. Зная, че искаш дете. Аз също. Обаче то не е най-важното нещо в живота ми. Ти си най-важното нещо, Джес.

Тя поклати глава.

— Никога няма да е същото като преди. Когато се любехме, щом ни се приискаше. Не разбираш, Паоло. Ако нямам дете, каква е ползата от мен?

— Ползата от теб? Дори да нямаш дете, ти ще продължиш да си все така красива, умна, мила и секси.

— Не съм секси.

— Напротив, секси си, ти малка секси кучка. — И двамата вече се усмихваха. — Знам, че искаш дете, Джес. Нека да опитаме метода инвитро. И ако не се получи, да опитаме отново. И отново. Дори ако се наложи да продадем всичко.

Тя положи ръка над лакътя му и стисна ръката му, като масажираше извивката на мускула, напипвайки костта. Това беше мъжът, с когото искаше да изживее живота си.

— Благодаря ти!

— Но ако не успеем, ако не се получи, нека не преставаме да се обичаме. Защото няма да го понеса.

— Аз също.

— Обещавам ти да похарчим всяко пени, което имаме, за инвитрото, но искам и ти да ми обещаеш нещо.

— Какво?

— Че понякога ще преставаме да мислим за бебето и ще се любим не защото искаме бебе, а защото все още се желаем.

Усмивката й стана по-широка.

— Обещавам.