Светът е пълен с чудеса

В дванайсетата седмица плодът на Меган вече приличаше на човек. По време на ултразвука то — Меган все още мислеше за него като „то“, макар че вече беше генетично предопределено — можеше да кръстосва крачета и да мърда пръстчета. Главата беше огромна — почти половината от малкото същество беше заета от полюшващата се топка, която се поклащаше напред, сякаш тежестта й беше твърде непосилна за телцето — и невероятно, но малкото „то“ май си смучеше палеца. Малкото „то“ беше дълго около осем сантиметра и тежеше осемнайсет грама.

В четвъртата седмица плодът на Джесика беше твърде малък, за да се види без лупа — дълъг около една пета от милиметъра. Беше ли истинско бебе? За Джесика — несъмнено.

— Паоло ще ремонтира кабинета — обясняваше тя. — Ще изхвърли всичко и ще го превърне в детска стая. Вече започна. Лавиците ги няма. Ще стане най-красивата детска стая на света.

И макар че състоянието й изглеждаше леко нереално, лекарят в Меган знаеше, че едва ли имаше нещо, което да попречи на раждането на детето й, докато бебето на Джесика все още се бореше за живота си.

И все пак имаше нещо странно.

Някак си бъдещето на бебето на Джесика изглеждаше по-сигурно.

Кат отпиваше от шампанското. Само тя и баща й пиеха шампанско от хладилника на „Шенянг Тайгър“. Докато наблюдаваше двете си бременни сестри — Джесика, преливаща от радост, Меган — по-сдържана, но все пак несъмнено щастлива от решението да роди бебето — Кат осъзнаваше, че бе оставила личния си живот на течението.

Меган имаше кариера и бебе на път. Балансирането на двете щеше да е трудно, но идната година тя щеше да е пълноправен лекар и майка. Независимо колко й беше трудно в „Хакни“, имаше нещо достойно за завист в този така пълен живот.

А Джесика — Кат не беше виждала толкова щастлив човек. Най-накрая имаше последното парченце от пъзела. Мъж, брак, дом — и сега бебе. Кат се радваше за нея. Защото знаеше, че без дете животът на сестра й щеше да стане горчив и безсмислен.

И си помисли: „Ами аз? Какво имам аз? С какво следващата година ще бъде по-различна от тази?“

Странно. Винаги е била напълно безскрупулна в професионалния си живот. Работеше здраво, знаеше кога е дошъл моментът да продължи напред, беше намерила пример за подражание в лицето на Бригите и не жалеше сили да й се хареса.

Но сега проумяваше, че в личния си живот е била безнадеждно пасивна, позволявайки да се носи, накъдето задуха вятърът. Кат се смяташе за интелигентна жена, което беше тайният й източник на гордост. Но живот на автопилот — колко глупаво беше това?

— Следващото поколение Джуъл е на път — обяви баща й, хванал ръцете на Джесика и Меган, но гледаше Кат с повдигната вежда. — Ти си наред, Кат.

— Без мен — отвърна тя. — Аз съм малко по-предпазлива от тях.

Рори — какъв беше проблемът? Той беше добър, внимателен и несъмнено луд по нея. Но миналото на Рори нямаше да се свие на земята и да умре. Не можеше. Никога. Заради детето. Заради бившата съпруга — винаги щеше да я има. Заради глупавата операция.

И докато наблюдаваше сестрите си и баща си, Кат се замисли какво й трябваше, за да бъде щастлива. Работа, която да обича, добро жилище, лично пространство. Децата никога не са били част от списъка. И сега не бяха. Ала може би имаше нужда от възможността да ги има.

Дори никога да не роди едно от тези малки изчадия, хубаво би било да знае, че може да има, ако поиска. Ако промени мнението си. Там беше проблемът с Рори. Не беше свикнала да има ограничения в избора си.

И все пак, докато седеше и слушаше оплакванията на сестрите си от умора, прилошаване и подути гърди — и се досещаше за неизреченото притеснение на Меган да отглежда дете в едностайния си апартамент в „Хакни“, Кат усети чувство, което не можеше да сбърка — то я заля и едва не загуби съзнание от мощта му.

Облекчение.

Изведнъж стана време Меган да тръгва. Имаше домашни посещения в „Съни Вю“ преди да се върне в кабинета. Кат също трябваше да се връща в „Мама-сан“. Взеха си довиждане при пожарната в Сохо с подредените в редица пожарни коли.

Джак и Джесика останаха още малко, защото и на двамата не им се прибираше. Отидоха до „Джон Луис“, качиха се на петия етаж и забравиха за времето сред детските колички, креватчета и спални комплекти. За много от нещата дори не можеха да се досетят за какво служат — капачки за контакти, устройства за притопляне на шишета, опаковки за пелени — все продукти на една индустрия, която се бе развила много от времето, когато дъщерите на Джак Джуъл бяха малки.

Не разговаряха за това, но и двамата знаеха какво си пожелават за бебето на Джесика и за бебето на Меган, която в този момент го носеше из „Съни Вю“, и това беше желание, породено сред стените на всеки разбит дом.

Семейство, изградено на много по-здрави основи от онова, което познаваха.

Рори отиде да се види с Меган. Тя го прие след края на работното си време — малък жест към стария й учител по карате вадо-рю. И двамата не го споменаха пред Кат.

— Направих си операция. Малко преди да се разведа. Знаеш. Вазектомия.