Светът е пълен с чудеса

Целуваха се известно време, съблякоха се и тя си обу обувки с високи токчета от „Джими Чу“ — съпругът й беше мъж с много традиционни вкусове и тя знаеше колко обича високи токчета в спалнята. После се изправиха и нагласиха вратата на гардероба, така че да могат да се гледат в голямото огледало.

Бебето на Паоло и Джесика беше заченато точно тази нощ.

Глава 8

Хората все още разпознаваха Джак Джуъл.

„Цялата риба в морето“ не се излъчваше от десет години, но той никога не беше преставал да работи, а в телевизията имаше достатъчно роли — пенсионирано ченге, принудено да работи с колега новак, частен детектив с изискани маниери на масата и методи на Шерлок Холмс. Затова когато влезе в ресторанта в Китайския квартал, вътре настъпи леко оживление.

Днес той не забеляза притаения дъх, дружелюбните усмивки, развълнувания шепот „Това не е ли…“.

Днес имаше очи само за дъщерите си.

Беше така горд с тях! Бяха толкова красиви, открай време, а той бе единственият човек на света, който можеше да види в жените, в които се бяха превърнали, следите от някогашните деца.

Меган, хубава и закръглена, сякаш направена от кръгове (знаеше, че се притеснява за теглото си, но в неговите очи тя винаги щеше да си остане прекрасна). Джесика, класическа красавица с лъскава черна коса, добро телосложение и бебешко лице (разбираше защо хората я мислеха за най-малката и се усмихна при спомена как това я вбесяваше). И Кат, милата му Кат, висока и стройна, само ръце и крака с тези раздалечени кафяви очи, които направо те пронизваха.

Какво се пееше в онази стара песен? Нещо за това, че когато имаш синове, се тревожиш, а когато имаш дъщери, се молиш. Никога не бе имал притеснения за тях, за момичетата, тревожеше се само мъжете — това лъжливо, коварно и измамно племе — да не ги наранят. Но сега чувстваше, че всичко се нарежда по мед и масло.

Обичаше да се шегува какво изпитание са били, но това по-скоро бе като защитна реакция на мъж, който знаеше, че не е прекарвал достатъчно време с децата си, които са имали само него. Обичаше ги повече от всичко друго в живота си. Ала съзнаваше, че тежкият труд, ежедневната робия и усилия са били главно върху плещите на Кат и върволица от наемна ръка от по-бедните кътчета на планетата.

— Значи ти си им и майка, и баща — често му казваха жените, докато момичетата растяха.

Само че той никога не беше и майка за тях. Един мъж не се превръща в майка само защото такава липсва. Дори не беше достатъчно добър баща.

В днешно време щеше да е различно. Мъжете бяха различни. По-способни да се нагърбват с различни роли. Но тогава, в средата на седемдесетте, когато Оливия го напусна, Джак беше баща, замесен от старомодно тесто. Създаден да работи навън и да осигурява прехраната, докато някой друг гледа децата. Шествие от отдавна потънали в забвение бавачки, детегледачки, домашни помощници и главно най-голямата му дъщеря.

Джак Джуъл беше твърде зает да изкарва прехраната, за да бъде винаги до Меган, Джесика и Кат. Само че имаше нещо повече от задълженията в работата. За разлика от бившата си съпруга и за разлика от повечето актьори, Джак не бе имал мъртви периоди без ангажименти. Винаги имаше пазар за джентълменското му излъчване и старомоден чар. „Типаж на Дейвид Нивън“, го бе нарекъл един критик в опита си да го засегне, но Джак го прие като комплимент. Понякога приемаше роли не защото имаше нужда от пари, а заради самочувствието си и нуждата да бъде полезен и да остави следа.

Когато Оливия го напусна, егото му понесе тежък удар. Мъжкото му самочувствие бе наранено. Единственият начин да си възвърне самоуважението бе чрез работата и жените, с които го срещаше професията му.

Да помага на Кат с домашните, да води Джесика на балет и да учи Меган да се облича не бяха занимания, които можеха да помогнат на Джак да възвърне предишното си самочувствие. Нуждаеше се от работата си. Много по-лесно беше да имаш успешна кариера, отколкото успешен брак.

А сега две от децата му щяха да имат свои деца. Новината го изпълни с щастие. Струваше му се, че внуците ще укрепят малкото му семейство и ще осигурят безсмъртието му.

Каква стабилност беше дал на дъщерите си? На теория беше до тях, единственият човек, който се грижеше за тях. На практика непрекъснато беше на снимачната площадка или задоволяваше нуждите си с някоя влюбена млада гримьорка или начинаеща актриса от академията. За свой дълбоко скриван, но неутихващ срам Джак Джуъл знаеше, че няма нужните качества на целодневно ангажиран родител. Това би го подлудило. Но може би — не, със сигурност — дори в онези времена би могъл да намери по-здравословен баланс между работата и дома. Имаше предложения, на които можеше да откаже, жени, които да подмине. И да се прибере по-рано при трите си дъщери. Сега бе твърде късно. Слава Богу, че нямаше последици и накрая всичко се беше наредило. Убеден беше, че Меган и Джесика ще бъдат добри майки. Меган беше умна и силна. Джесика — любяща и добра. Щяха да бъдат всичко, което тяхната майка не беше.