Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

— В случая не става дума за късмет! — чувам се да извиквам яростно. — Изобщо не става дума за късмет! Да не искаш да ми кажеш, че е било чисто съвпадение това, че хората са били настойчиво посъветвани да прехвърлят вложенията си от един фонд в друг точно две седмици преди официалното съобщение, че компанията е придобита от нов собственик?

— Желанието на моя клиент „Флагстаф Лайф“ е било да направи достояние на вложителите си една своя нова оферта, за която е бил убеден, че ще обогати техния инвестиционен портфейл — отговаря Люк с пресилена усмивка. — От компанията ме увериха, че единственото им желание е било да допринесат някаква полза на инвеститорите си. Увериха ме, че…

— В такъв случай трябва да разбираме, че твоят клиент „Флагстаф Лайф“ е некомпетентен в работата си, така ли? — отново го прекъсвам остро. — Искаш да кажеш, че са имали най-добри намерения, но са ги оср… но са ги провалили, нали?

Люк ми мята кръвнишки поглед, който обаче само ме въодушевява още повече.

— Не виждам какво общо… — започва той, но не успява да довърши.

— Очевидно споровете по този въпрос могат да продължат цял ден — прекъсва го Ема, като се поразмърдва неспокойно на мястото си. — Нека минем към един малко по-…

— Хайде де, Люк, отговори — на свой ред прекъсвам и Ема, без дори да се замисля. — Кажи каква е истината. Възможностите са две… — привеждам се леко напред и вдигам два пръста, за да подчертая мисълта си: — Или „Флагстаф Лайф“ са били некомпетентни в работата си, или съзнателно са се опитвали да спестят пари за сметка на своите инвеститори. Но при всички положения, и в двата случая са постъпили некоректно. Семейство Уебстър са били техен дългогодишен лоялен инвеститор и е трябвало да получи въпросния паричен бонус. По мое мнение „Флагстаф Лайф“ съзнателно са ги насърчили да прехвърлят спестяванията си от печелившия фонд в новоучредения, именно с цел да ги лишат от възможността да получат паричния бонус. Та то е повече от очевидно, нали така?

Озъртам се към водещите за подкрепа и забелязвам Рори да ме гледа тъпо.

— Всички тези подробности ми се струват… — свива рамене той, като се изсмива леко — твърде професионални, малко сложно е да ги разбере човек.

— Добре, можем да го обясним и по друг начин — казвам припряно. — Да си представим, че… — Затварям очи в търсене на вдъхновение. — Да си представим, че… съм в бутик за дрехи! — Отварям очи, вече напълно вдъхновена. — Влязла съм в бутик за дрехи и съм си избрала едно великолепно палто от кашмир на „Никол Фари“. Така става ли?

— Става — отвръща предпазливо Рори.

— Обожавам „Никол Фари“! — възкликва Ема и определено живва. — Имат прекрасни плетени тоалети.

— Точно така — потвърждавам аз. — Представете си сега, че съм се наредила на опашката пред касата, мисля си за разни свои си работи и си чакам реда, за да платя палтото. И точно тогава към мен приближава една от продавачките и ми казва: „Защо вместо това палто не вземете ей онова там? То е от много по-добро качество, пък и към него ще ви подарим флакон с парфюм.“ Тъй като нямам никаква причина да не се доверя на преценката на продавачката, решавам да последвам съвета й и купувам другото палто.

— Добре — кимва Рори. — Дотук всичко е ясно.

— Когато обаче се прибирам вкъщи — продължавам бавно, — откривам, че палтото, което съм купила, нито е на „Никол Фари“, нито е и истински кашмир. Връщам се в бутика, но там отказват да ми възстановят разликата в цените.

— Измамили са те, за да те ограбят! — възкликва Рори така, сякаш току-що е открил Америка.

— Именно — потвърждавам аз. — Измамили са ме, за да ме ограбят. Точно по същия начин са били измамени и ограбени хиляди клиенти на „Флагстаф Лайф“. Убедили са ги да се откажат от първоначалния си избор на инвестиционен фонд и са ги подмамили да се прехвърлят към друг, при което обаче хората се прекарват с двадесет хиляди лири стерлинги. — Правя кратка пауза, като се опитвам да си подредя мислите. — Възможно е „Флагстаф Лайф“ да не са нарушили закона. Възможно е да не са погазили и разните му там браншови разпоредби. Но на този свят има едно нещо, което се нарича справедливост. А с постъпката си те не само са погазили, но и тотално са премазали именно тази справедливост. Техните инвеститори са заслужавали да получат въпросния паричен бонус. Те са били лоялни, дългогодишни клиенти на компанията и са заслужавали да го получат. И ако ти си почтен човек, Люк Брандън, ЗНАЕШ, че са го заслужавали.

Привършвам словесното си излияние задъхана, като отправям поглед към Люк. Виждам, че ме гледа с непроницаем израз на лицето и стомахът ми неволно се свива нервно. Преглъщам тежко и се опитвам да отклоня очите си от неговите… напразно. Не знам защо, но изобщо не мога да помръдна главата си. Все едно, че очите ни са залепени.

— Люк? — обажда се Ема. — Твоят отговор на казаното от Ребека?

Люк мълчаливо продължава да ме гледа право в очите. Аз също не откъсвам поглед от неговия, с разтуптяно като на зайче сърце.

— Люк? — вече по-нетърпеливо повтаря Ема. — Имаш ли какво да отговориш на…