Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Но по време на онова пътуване двете с нея си прекарвахме страхотно, като се наливахме с вино и клюкарехме до посред нощите, а и в Лондон продължихме да се виждаме. После, когато Джулия изведнъж излезе от релси и забягна с професора, при когото правеше докторската си дисертация (не напразно казват, че тихите води са най-опасни), Сузи предложи да се пренеса при нея. Знам си, че наемът, който ми взима, е безбожно нисък за този квартал и за това жилище, но така и никога не настоях да си плащам според пазарните цени, защото просто не мога да си го позволя. Като ги гледам как вървят свободните наеми, с тази моя заплата аз съм по-скоро за Илифант и Кастъл, отколкото за Фулхам. Как изобщо е възможно нормални хора да си позволяват да живеят под наем в такива невъобразимо скъпи квартали като нашия? Умът ми не го побира.

— Беки, Беки, отвори го! — умолява ме Сузи. — Хайде де, дай да го видя!

Тя подскача от нетърпение и рови с дългите си пръсти навътре в торбичката. Измъквам я от ръцете й, преди да успее да я разкъса. Тази торбичка ще се озове на закачалката на вратата на стаята ми, при другите престижни торбички — всеки път, когато искам да впечатля някого, излизам с някоя от тях, като я ползвам така небрежно, сякаш не представлява никаква ценност за мен. (Слава Богу, че престижните бутици не използват торбички с надписи „Разпродажба“. МРАЗЯ магазините, които го правят. Защото какъв му е смисълът да имаш престижна торбичка, когато наяряковърху нея е отпечатано „Разпродажба“? Все едно, че пише „Дребнава беднячка“.)

Много бавно и внимателно изваждам тъмнозелената кутия от торбичката, махам капака и нежно отгръщам тънката хартия. После, почти благоговейно, вдигам и разгръщам шала. Колко е красив само! Тук ми изглежда дори още по-красив, отколкото в магазина. Замятам го около врата си и се ухилвам глупаво на Сузи.

— О, Беки! — прошепва тя задавено. — Страхотен е!

За момент и двете оставаме прехласнато смълчани. Общуваме си с една висша сила: Бога на пазаруването.

После обаче Сузи не се удържа и разваля всичко.

— Можеш да си го сложиш, като излизаш с Джеймс тази събота — отбелязва тя.

— Не става — отсичам почти грубо и си свалям шала. — Няма да излизам с него.

— Как така?

— Изобщо вече няма да излизам с него — отговаряш и се опитвам да свия нехайно рамене.

— Наистина ли? — ококорва очи Сузи. — Защо? Какво стана? Нищо не си ми казала!

— Знам — отмествам поглед от очите й, изпълнени е жадно любопитство. — Малко е… странно.

— Заряза ли го? Та ти дори не си спала с него!

Сузи повишава глас развълнувано. Страшно й се иска да узнае какво е станало. Но аз пък не съм сигурна искам ли да й кажа. За момент обмислям дали да не запазя дискретност. После обаче си казвам: „Какво пък толкова? Майната му!“

— Да, не съм спала с него — отговарям и добавям: — В това е проблемът.

— Какво имаш предвид? — пита Сузи и наострила уши се привежда към мен. — Какво искаш да кажеш, Беки?

Поемам си дълбоко дъх, обръщам глава и я поглеждам в лицето:

— Той не искаше.

— Не те е желаел, така ли?

— Не, не е това. Той… — Стисвам очи, все още и аз самата не мога да го повярвам. — Той смята, че не е редно да се прави секс преди брака.

— Какво?!? Майтапиш се!

Отварям очи и виждам Сузи да ме гледа ужасено — сякаш току-що е чула най-отвратителното богохулство, познато на човешкия род.

— Майтапиш се, Беки! — умолително повтаря Сузи.

— Не, не се майтапя — казвам и успявам да пусна една унила усмивка. — Всъщност, получи се крайно неудобно. Аз един вид… го награбих… и той трябваше да се отбранява от мен.

Изпълващият ме със срам и неудобство спомен, който бях успявала успешно да потискам, започна отново да се съживява в паметта ми. Бях се запознала с Джеймс на един купон преди няколко седмици и въпросното срамно събитие се случи на решаващата ни трета среща. Отидохме на ресторант и вечерята мина наистина много приятно, като той настоя да плати цялата сметка. После отидохме в неговия апартамент и по едно време започнахме да се целуваме на дивана.

Е, какво БИ ТРЯБВАЛО да си помисля? Харесвахме се, беше ни приятно заедно, бяхме насаме — и, дайте да се разберем, ако умът му казваше „не“, тялото му буквално крещеше „да, да, да“. И тъй като аз съм едно съвсем нормално, модерно момиче, протегнах ръка към ципа на панталона му и започнах да го смъквам надолу. Когато той хвана ръката ми и я отдръпна, си помислих, че ми играе игрички, така че се заех още по-ентусиазирано с ципа му.

Като се позамисля сега, тогава май ми отне доста повече време, отколкото би трябвало, за да стопля, че той изобщо не ми се прави на интересен. Истината е, че му се наложи да ме цапне доста силно през лицето, за да ме отблъсне от себе си — а после се скъса да ми се извинява за станалото.

Сузи ме зяпа невярващо. После изведнъж избухва в див кикот.

— Трябвало е да те цапне, за да го оставиш, така ли? Ах, ти, мъже-мелачко!

— Стига де! — протестирам вяло. — Той се държа много мило. Пита ме дали съм готова да го чакам.

— И ти му каза „как ли пък не“, а?