Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Но през цялата вечер усещам в стомаха си някакво неприятно присвиване, което не ме е напуснало и когато се събуждам на другата сутрин. Усещане, което не успявам да притъпя, дори като си мисля за моя шал от „Дени енд Джордж“. Лежа в леглото си, втренчена в тавана, и за първи път от месеци насам пресмятам на ум колко дългове съм натрупала към кого ли не. Дължа на банката, дължа по „Виза“ картата, дължа и по кредитните си карти от различни магазини — „Харви Никълс“, „Дибънхамс“, „Фенуикс“… А сега задлъжнях и на Сузи.

Дължа общо… я да видим… някъде към шест хиляди лири стерлинги.

Усещам да ме сковава мраз, докато си представям и обмислям тази цифра. Откъде, за Бога, ще ги намеря тези шест хиляди, за да ги върна? Бих могла да спестявам по шест лири седмично в продължение на хиляда седмици. Или по дванадесет седмично в продължение на петстотин седмици. Или… или по шестдесет седмично в продължение на сто седмици. Така май ще е най-добре. Но откъде, по дяволите, ще намирам по шестдесет лири седмично, за да ги спестявам?

Или пък бих могла да натрупам куп общи познания в най-различни области и да участвам в „Стани богат“, Или пък да изобретя нещо наистина, ама наистина хитро. Или пък да… да спечеля от националната лотария. При тази мисъл по тялото ми плъзва топла вълна и прогонва сковалия ме студ. Затварям очи и се сгушвам обратно в леглото. Лотарията несъмнено е най-доброто рещение на проблема.

Аз, разбира се, няма да се целя да спечеля джакпота — това вече би било нещо НАПЪЛНО невероятно. Просто някоя от всички онези по-малки суми. Изглежда, че при всяко теглене те се разпределят със стотици. Ще спечеля да речем… сто хиляди лири стерлинги. Сто хиляди ще ми свърщат работа. Ще мога да си върна всички дългове, да си купя кола, да си купя апартамент…

Всъщност… я по-добре да са двеста хиляди. Или четвърт милион. Просто за всеки случай.

А най-добре ще е да бъде някое от онези групови спечелвания на джакпота. „Всеки от петимата участници в лотарията, спечелили с групов билет джакпота, ще получи по едно цяло и три десети милиона лири стерлинги.“ (Обожавам начина, по който го съобщават. „Едно цяло и три десети.“ Сякаш тези допълнителни триста хиляди лири са някаква мъничка, незначителна сума. Все едно човек изобщо няма да забележи има ли я, няма ли я.)

Едно цяло и три десети милиона би следвало да ме оправят. Пък и щом съм съгласна да си поделя джакпота с други хора, значи не съм скръндзава егоистка, нали така? „Моля те, МОЛЯ ТЕ, Господи — повтарям си мислено, — направи така, че да спечеля националната лотария. Обещавам да си я поделя съвсем честно с един-двама други участника!“

И така, на път към къщата на родителите ми спирам на една бензиностанция, за да си купя два лотарийни билета. Избирането на числата ми отнема около час и половина. (Макар да се нарича така, английската национална лотария е по-скоро като нашето ТОТО 6/49, с попълване на произволни числа върху всеки билет — Бел. прев.) Знам, че 44 се появява почти винаги, а също и 42. Дотук добре, ами останалите? Написвам на лист хартия няколко серии с числа и се вторачвам с присвити очи в тях, като се опитвам да си ги представя как ще изглеждат на телевизионния екран.

1 6 9 16 23 44

Не! Ужасно! Къде ми е умът? Първо на първо, 1 никога не излива. А 6 и 9 също не стоят добре.

3 14 21 25 36 44

Това изглежда малко по-добре. Вписвам втората серия числа в единия билет. После нахвърлям следваща:

5 11 18 27 28 42

Тази определено ме впечатлява. ИЗГЛЕЖДА като сигурен победител. Съвсем ясно мога да видя числата, изписани на телевизионния екран. Представям си как Мойра Стюарт ги прочита по вечерната емисия на новините, „Един билет, за чийто притежател се предполага, че живее в югозападен Лондон, спечели джакпота на националната лотария, с натрупана сума от десет милиона лири стерлинги.“

За момент ми прималява. Какво ще направя с моите десет милиона лири? Откъде ще започна?

Е, като начало, ще вдигна грандиозен купон. На някое готино и модно място, шампанското ще се лее без ограничения, ще има танци и ще наема някоя таксиметрова служба, която да разкарва безплатно гостите ми по домовете им след купона, така че всеки да си пие на воля, без да се притеснява, че после ще трябва да шофира. А, да, за всеки ще има и подарък „за довиждане“, например наистина луксозна пяна за баня или нещо подобно. (Дали Калвин Клайн предлага пени за баня? Отбелязвам си на ум да проверя следващия път, когато вляза в „Буутс“.)

После ще купя по една къща за всички роднини и приятели, естествено. Облягам се на стенда за лотарийни билети и затварям очи, за да се съсредоточа. Да предположим, че купя двадесет къщи по двеста и петдесет хиляди лири всяка. Значи ще ми останат… пет милиона. От които изваждам приблизително петдесет хиляди за купона. А, да, и освен това ще заведа абсолютно всички на почивка, на Барбадос или на някое друго такова място. Това ще ми струва… около сто хиляди лири, като се има предвид, че всички ще летим в луксозната първа класа.