Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Магазини „Бромтън“

Бромтън Стрийт 1

Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

2 март 2000 г.

Скъпа миз Блумууд,

Сега е най-добрият момент за харчене на пари!

За ограничен период от време предлагаме на нашите клиенти ИЗВЪНРЕДНИ КРЕДИТНИ ТОЧКИ за всяка покупка на стойност над петдесет лири стерлинги, извършена със „Златната кредитна карта на «Бромтън»“[1] — възползвайте се сега от предоставеното Ви уникално предимство да прибавите още кредитни точки към Вашата кредитна сметка, както и от възможността да спечелите някой от нашите „Подаръци за притежателите на кредитни точки“.

Сред фантастичните подаръци, които Ви предлагаме, са:

Италианска кожена чанта 1000 кредитни точки

Каса розово шампанско 2000 кредитни точки

Два самолетни билета до Париж[2] 5000 кредитни точки

(Понастоящем Вие разполагате с: 35 кредитни точки.)

И не забравяйте, че за периода на действие на тази наша специална оферта печелите по две кредитни точки на всеки пет лири стерлинги, похарчени със „Златната кредитна карта на «Бромтън»“. Надяваме се в най-скоро време да можем да Ви поздравим с „Добре дошли“ в „Бромтън“, за да се възползвате от тази наша уникална оферта.

Искрено Ваш,

Ейдриън Смит,

мениджър на отдел „Обслужване на клиенти“

[1] с изключение на покупките, направени в ресторанти, аптеки, будки за вестници и фризьорски салони

[2] с известни ограничения — виж приложената брошура 42

Четири

Когато пристигам в къщата на родителите ми, сварвам ги в разгара на поредния им разгорещен спор, Татко е стъпил по средата на градинската стълба, опряна на страничната стена на къщата, и бърника нещо по улука, а мама е седнала до масата от ковано желязо насред моравата и прелиства стари броеве на каталога „Отминали времена“. Никой от двамата дори не поглежда към мен, когато влизам чрез портичката откъм улицата.

— Казвам само, че точно те би трябвало да дават добър пример! — отбелязва настойчиво мама.

— Значи мислиш, че да излагаш сам себе си на опасност е добър пример, така ли? — възкликва възмутено татко. — И смяташ, че това ще реши проблема, а?

— Опасност! — процежда презрително мама. — Не бъди толкова мелодраматичен, Греъм. Наистина ли възприемаш по този начин британското общество?

— Здрасти, мамо — казвам аз. — Здравей, татко.

— И Беки е на моето мнение. Нали, миличко? — отбелязва мама, като ми посочва към една страница от „Отминали времена“. — Виж този плетен жакет — казва ми тя полугласно. — Прелестна бродерия!

— Изобщо не е на твоето мнение! — отсича татко. — Това е възможно най-комичната идея, която съм чувал!

— Нищо подобно! — отвръща мама възмутено. — Беки, и ти също смяташ за добра идея Кралското семейство да се движи с обществен транспорт, нали, миличко?

— Ами… — започвам предпазливо. — Аз всъщност не съм…

— Мислиш, че когато отива на делови срещи, Кралицата трябва да пътува с рейс 93, така ли? — изсумтява саркастично татко.

— А защо не? Може би тогава рейс 93 най-сетне ще стане по-редовен!

— Е — отронвам, като се настанявам на градинския стол до мама, — как сте?

— Даваш ли си сметка, че страната отива към разруха? — горещи се мама, сякаш изобщо не ме е чула. — Ако в най-скоро време общественият транспорт не започне да бъде използван от повече хора, няма да има средства за поддръжка на пътищата!

Татко клати с възмутено недоумение глава.