Тамплиерът

Елеонор обмисляше думите на Норбер, докато заедно с Юг и Годфроа прекосяваха лагера. Цвиленето на конете, кучешки лай и детски плач нарушаваха тишината. Пред палатките на сеньорите проблясваха окачените на прътове фенери. В затрупаните за през нощта лагерни огньове недогорялата жар пращеше и проблясваше. Посрещна ги смес от ухания на сгорещено олио, готвена храна, влажна слама и пот, примесени с вонята, която се носеше от отходните места.

— А ти защо си сред нас, Елеонор? — изненада я с въпроса си Годфроа, когато спряха пред шатрата й.

— Заради теб — присмехулно го подразни тя — не си ли и ти тук заради мен?

Годфроа се засмя смутен и запристъпя от крак на крак.

— Животът ни, както рече брат Норбер — намеси се Юг, воден от желание да избегне неловкото положение, — се състои от делата, които сме длъжни да извършим, както и от тези, които трябва да избягваме.

Той стоеше с ръце на кръста, вдигнал поглед към небето.

— Аз знам защо съм тук — тихо продължи той. — Тук съм не за да убивам невинни мъже, жени и деца. Не за да грабя и плячкосвам, да сея насилие и да опустошавам — въздъхна дълбоко. — Тук съм, защото съм избрал да бъда тук. Истина е, че ме води желанието да видя какво има зад пределите на нашия свят. Искам да се разходя из улиците на Йерусалим, така както го е правил нашият всемилостив Господ, но това не е всичко…

Юг сви рамене, сграбчи Елеонор за ръцете и нежно я целуна по двете страни. Годфроа направи същото, макар и малко смутено, и двамата си тръгнаха. От мрака до нея долетяха думите им за сбогом.

Елеонор развърза отвора на шатрата. Момчето, което бяха оставили да пази, спеше до пригодения мангал. Елеонор го събуди и му даде няколко резена сирене в ленена кърпа. Щом момчето си отиде, тя постъкна огъня в мангала, разтреби шатрата и зачака завръщането на Иможен. Видя я да разговаря съсредоточено с Норбер след края на срещата. Елеонор си спомни думите на Иможен за евреите. Седна на един сандък и загледана в процеждащата се в шатрата мъгла, се замисли за въпроса на Годфроа. Защо тя беше тръгнала на поход? За да измоли опрощение за смъртта на пияния си съпруг? За да се отърси от вината за смъртта му и за смъртта на бебето й, онова блестящо пламъче живот, което беше припламнало за кратко и белязало дълбоко душата й? Заради Юг, обичния й брат, който беше за нея и баща, и майка? В една от тези причини ли се съдържаше отговора или във всички? Дали щеше да се разкайва за участието си? Приказките за граф Емих, Гийом Льо Шарпантие и останалите разкриваха потресаваща варварщина. Тя цялата потръпваше при мисълта за участта на нещастните евреи, но дали беше по-различна от убийците, които бяха извършили клането? И съмнение нямаше, че е различна! Въпреки това Юг и Годфроа я бяха предупредили, че навлязат ли в долините на Склавония, ги чакат стълкновения и те също ще убиват.

Елеонор впери поглед към отвора на шатрата. Не беше сигурна относно причините, поради които Юг и Годфроа бяха станали кръстоносци. Наистина, още в Иберия те са били „белязани с кръста“. Легендите за Ролан ги омайваха. Търсеха опрощение на старите си грехове, а турнирите и рицарските съревнования със съседите им бяха досадили, но дали нямаше и други причини? Включването им в похода до Йерусалим беше обяснимо, но откакто напуснаха Оверн у нея се събудиха подозрения, че и двамата рицари криеха някаква тайна. Кой ден беше днес? Средата на декември, лето господне 1096. Урбан беше произнесъл проповедта си в Клермон преди година. Да, така беше! Двамата с Юг бяха в Компиен, когато покрити с прах пратеници донесоха вестта. Особено ясно си спомняше единия от тях — как с отметната качулка, застанал в опушената им зала, разказваше за Ал Хаким — някакъв турски принц, въплъщение на злото, който изравнил със земята църквата на Божи гроб, издевателствал над своите хора, както и над християните. Тогава Юг пламенно бе заявил, че се присъединява към кръстоносците. С появата на монаха Норбер започна промяната, той ставаше все по-мрачен и замислен.