Читаем Татко полностью

— Трябва да направиш нещо, Джаки. Той се промъкна в леглото ми и отново започна да говори за местене в Кейп Мей. Знаеш, че това е просто безсмислено. Той живее в миналото, Джаки. Говори за брат си Ед и Айра Тейлър, и Джийн Майкълс, и Кен Барлитълс. Нито един от тези хора не иска повече да ни види, Джаки. Твърде стари сме. Прекалено късно е да се връщаме там, особено с моето сърце. Не мога да се откажа от Перпечуъл и доктор Коу; той е единственият лекар, на когото мога да разчитам. Ти знаеш това.

Господи, каква каша! Предполагам, че не е могъл да се контролира. Толкова е изпълнен със своя „свят“, че не може да се противопостави на изкушението да го сподели с мама. Това е любов, но тази любов наранява. Не знам какво да кажа.

— Джаки, трябва да му намериш психиатър. Има такъв в Перпечуъл. Може би той ще може да говори с него. Мисля, че е съвсем смахнат. Честна дума, Джаки, убедена съм в това. Той е толкова… особен.

— Вече съм се обадил на специалист, майко. Имам среща с него утре сутринта. Татко ме помоли да направя това. Каза, че не иска да отива при психиатрите в Перпечуъл, и аз уреждам да отиде при лекар — специалист по умствените проблеми на възрастните хора.

Не е лесно да се измами старият измамник, но този път успях. Престава да плаче и се вторачва в мен. Отпраща ми един от нейните погледи, тип „човек никога не знае кога престават чудесата“. Това е един от нейните много редки, „специални“ погледи.

— Ето какво си правил по време на шоуто на Мери Тейлър Мур.

Кимам.

— Но това ще струва цяло състояние, Джаки. Какво не е в ред с лекарите от Перпечуъл?

— Татко иска това, мамо. По-голямата част от разноските му ще бъдат покрити от „Медикеър“, вие ще платите само двайсет процента. Татко заслужава най-доброто възможно лечение!

Няма отговор на това мое вдъхновение. Състоянието й в момента най-лесно може да се опише като платноходка, попаднала в безветрие; продължава да седи на леглото ми, но вече с отпуснати платна.

— А сега се върни в леглото си, мамо, всичко ще се оправи. От нас се иска само търпение; всичко ще се оправи.

Излиза от стаята, без да каже нищо повече. Лежа в тъмнината и не мога да заспя.

<p>Глава 19</p>

Слизаме долу в девет и половина и си плащаме сметката в гаража. Вземаме разписка заради типа във Филаделфия. Колата е готова; онези нещастници са работили цяла нощ.

Татко е по-спокоен; среднощният разговор трябва да му е помогнал.

Потегляме. Наслаждаваме се на красивата природа на Пенсилвания. Татко ми разказва, че някога е мечтаел да учи в Пен Стейт — университет, близо до пътя, по който се движим.

Решили сме до вечерта да стигнем във Филаделфия. Ще преспим при приятели на родителите ми. Казват се Хил. Къщата им е в богаташки квартал.

Късно следобед сме там, т.е. във Филаделфия; но докато намерим къщата на Хил, става седем часа. На всичкото отгоре у тях няма никой. Смрачава се, а няма къде да отидем. Тези хора знаеха, че ще пристигнем. Толкова ли сме закъснели! А утре ще трябва да предадем тази хала на собственика й.

Татко отново отваря писмото на Хил. В него има упътвания какво да правим, ако не са вкъщи. Скрили са ключ от вътрешната страна на вратата към верандата им.

Обикаляме къщата. Откриваме вратата, но е затворена отвътре с една от онези старомодни ключалки с кукичка. Надничаме, но не можем да разберем дали има оставен ключ.

Това е луксозна къща в гаднярската богаташка част на града. Всички къщи наоколо принадлежат на хора с годишен доход над сто и петдесет хиляди долара. Очаквам всеки миг да мине полицейска кола и срещу нас да се втурнат юнаци с пистолети и сълзотворен газ.

Наоколо прелитат светулки — не съм ги виждал в Лос Анджелис и Париж. Всеки път, когато някоя от тях блесне, си мисля, че е от полицейски фенер. Татко ме поглежда.

— Били, ще трябва да намерим начин да влезем. Те ни очакват, по навик са заключили вратата.

Никога не знам какво може да ми сервира татко; сега ще се вмъкваме като крадци. Открива, че един от прозорците на мазето е със счупено стъкло. Местим го нагоре-надолу, докато маджунът му падне. Отстраняваме двете парчета и се промушваме в мазето. Стигаме до вратата. Ключът наистина е на мястото. Татко слиза обратно в мазето и закрепва парчетата стъкло на място, както си бяха. Много благородно! Не иска Хил да разберат, че са се издънили и са ни заключили отвън. Никога няма да проумея това поколение.

На масата в столовата има бележка. Осведомяват ни, че в хладилника има бира и сандвичи. Семейство Хил знае, че татко си пада по тези италиански сандвичи със сирене, месо с подправки, домати, маруля и още кой знае какво. Поне не са нашите вечни пици. Бележката ни съобщава още, че са на гости при приятели и ще се върнат късно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза