Татко

Не е лесно да го обясниш; просто те се разбират добре помежду си. Говорим до три часа сутринта.

Рита ни показва спалните на горния етаж — стаите на големите й дъщери. Всичко, закачено по стените, е интересно. Само като да хвърлиш поглед върху тях и научаваш много неща. Над всяко легло е закачена периодичната таблица, до тях — астрономически карти. Погледът ми е привлечен от красиви цветни карти на животни, насекоми и растения. По первазите на прозорците са наредени колекции от минерали и мидени черупки.

Върху всяко бюро има микроскоп. Можеш да се образоваш само докато лежиш на леглото и разглеждаш стените. Тези хора са се отдали на това да трупат знания. Не съм сигурен дали бих имал сили за това.

Лежа под периодичната таблица. Може би направих грешка. Може би стана така, защото имах чувството, че ме глезят. Може би, ако бях отишъл в някой голям университет като Калифорнийския или Бъркли, щях да се справя.

Когато се събуждам, татко вече се е измъкнал от леглото и е на долния етаж. Вали като из ведро. Сега поне се диша по-спокойно. Целият Източен бряг е една огромна оранжерия.

Татко и Рита са в кухнята, пият кафе и ядат понички. Водят някакъв много труден личен разговор и почти не ми обръщат внимание, когато влизам. Вероятно татко отново споделя случилото се в Калифорния.

Сядам на масата и започвам да се тъпча. Никога не съм виждал такива понички. Някои са с дупки, други са с глазура и посипани със захар. Има и такива с желе, с много желе. Най-вкусни са поничките с кленов сироп.

Рита ме пита как искам яйцата и ми налива портокалов сок. Това е най-добрата закуска от седмици наред. Татко мълчи; имам чувството, че съм прекъснал нещо. Но нямам намерение да се откажа от тези понички, колкото и да желае да си поплаче на крехкото й рамо.

Пат идва при нас, когато съм преполовил четвъртата си поничка с желе. Готов е за университета. Представям си го пред катедрата, съвършен университетски професор: плешива глава, която лъщи на светлината; старае се да бъде внимателен и ясен, но плаши студентите си до смърт, защото излъчва натрупано знание и ноу-хау. Пат изпива чаша портокалов сок и малко кафе. Избира си една поничка от обикновените с дупка. Рита ми сервира две пържени яйца с някаква странна на вкус наденичка с още по-странно име.

Татко взема документите с адреса, на който трябва да откараме колата и Рита разтваря карта на Филаделфия. Двамата съпрузи мислят, че има грешка в адреса. Оказва се, че трябва да я предадем в пренаселено, кипящо гето — един от най-опасните квартали във Фили. Казват, че не биха минали и с танк през него. Двамата с татко се споглеждаме; „приятна“ изненада.

Рита се сеща за писмото, което забравила да ми даде. То е от Деби; втурвам се на горния етаж да го прочета.

Ще дойде да ме посрещне в Париж на острова, както се бяхме уговорили. Ще бъде там на десети юли, иска да бъде с мен в Париж, за да отпразнуваме заедно националния празник на Франция. В писмото си пише „да отпразнуваме също и моето освобождаване от частния ми затвор“. Чета писмото поне десет пъти. Невероятно, всичките ми мечти се сбъдват! Наистина ще направим каквото сме решили. Разбирам, че двамата с татко сме пропуснали Четвърти юли някъде по пътя; сигурно това обяснява претовареното движение след Сейнт Луис.

Опитваме се да запалим колата, но вероятно изобщо няма да можем да я закараме на собственика. Въртим ключа, докато акумулаторът се изтощава. Пат има токоизправител, изваждаме акумулатора и го замъкваме в гаража.

Сигурно дъждът и влагата са виновни — напълно вероятно е те да са изкарали от строя кабелите. Кой знае защо татко е убеден, че причината е в карбураторите. Пат стои на верандата и дава указания. Почти чувам прещракването на релетата в мозъка му. Все още вали като из ведро — целите сме вир-вода. Проблемът е, че ако не предадем колата днес, няма да получим петдесетте си долара.

Изваждам свещите и ги почиствам; татко продухва с уста дюзите на карбуратора; вони като гълтач на огън. Тази кола е не само огромна, но и всичките й части са напъхани на най-невъзможни места. С помощта на Пат откривам клемите и ги почиствам. Връщаме акумулатора на място и опитваме отново. Нищо! Опитваме пак, докато става очевидно, че свещите отново са намокрени.

Татко се опитва да се обади на Скарлиети, за да го предупреди, че колата му е във Филаделфия, но не може да се свърже с никого. Както обикновено всичко се обърква. Рита излиза на верандата с чадър на бели и сини райета. Приближава се и надзърта под капака. Питам се дали причината не е в неправилното регулиране. Но как е възможно да излезе от строя само за една нощ? Рита била чела някъде, че когато всичко е мокро и влажно и колата не може да запали, трябвало да се извадят всички части и да се изсушат на слаба фурна.

Зяпаме я, като че ли е откачила. Трудно ни е да си представим частите на автомобил във фурна, в която печем кексове или говеждо.