Татко

Тя твърди, че й се налага да прави всичко сама, защото татко я влудява със способността си да превръща къртичините в планини. Възможно е той да знае много повече за радостите от малките неща, докато ние с мама просто се справяме с нещата, при това без да дадем или получим нещо. Излизам на пръсти от кухнята.

Понякога майка нарича татко „Кид Киловат“. Това е един от любимите й прякори. Има и още — „г-н Фиксит“. И „специалист по всичко“.

Най-сетне татко решава, че чиниите са измити. Те са достатъчно чисти за телевизионна реклама, но естествено и през ум не му минава, че миенето на чинии включва и много други неща. Това са многобройните дребни, но важни нещица, които показват разликата между някой, прекарвал часове в кухнята, и този, който не е. Научих това, докато децата ни растяха с помощта на многобройните ни приятели.

Те заявяват, че ще измият чиниите, и правят само това. Всичко останало остава несвършено. Дори не измиват тенджерите. Далече са от мисълта да избършат печката или измият умивалника, още по-малко да избършат плотовете и кухненските шкафчета. Не им идва наум да сложат на място маслото, солта, пипера, подправките, дъските за рязане. Една млада жена дори остави мръсната вода в умивалника. Тя беше на двайсет и пет години и копнеше да се омъжи. След този случай не й съчувствах особено, защото самият аз съм педантичен като стара мома.

Започвам да обяснявам на татко. Той следи всичко, което върша, и учудено клати глава.

— Къде си научил това, Джони? В армията?

Татко си мисли, че съм придобил неподозираните си умения в казармата.

— Да, татко.

Понякога си мисля за тези нещастни офицери и цивилни от запаса, които се мъчеха да поддържат реда с тълпа от осемнайсет-деветнайсетгодишни момчета. Бих полудял, ако имам двама-трима вкъщи. Метенето, оправянето на леглата, дежурствата в кухнята, за които слушахме толкова оплаквания, бяха всъщност обикновено поддържане на домакинството.

Не ме разбирайте погрешно: чистотата води към божия олтар, но за мен и за Врон тя не означава много.

Но майка ми е нещо съвсем друго. Маниачка е на тема чистота. Мръсотията е самият дявол! Стигаше до там да чисти пукнатините в дървените подове с четка за зъби. Според нея те „приютяват“ (това е думата) мръсотия и микроби. Във Филаделфия имахме къща с дървени подове във всяка стая с изключение на кухнята и мазето. Веднъж месечно майка ми изстъргваше мръсотията, „приютяваща микроби“. Трупаше я на купчини и я държеше да й се възхитим, когато се върнем от училище: да видим какво сме „намъкнали вкъщи“.

Откачаше и по отношение на прозорците. Те се миеха веднъж седмично, без значение дали се налага или не. Когато бях дете, ми беше забранено да се приближавам до тях. Ако съществуваше опасност да замъгля с дъха си стъклото или не дай си Боже да го докосна, тя изпадаше в луда паника. Впускаше се в стаята и най-малкото петънце веднага се атакуваше с „Уиндекс“, парче вестник и мек парцал.

Едно от най-големите ми удоволствия сега е да притискам нос до стъклото и да оставям отпечатъци от устните си върху него. Обичам да пиша с пръст и да рисувам по изпотените стъкла. Всичките ни деца рисуват с пръсти по прозорците и ги покриват с петна. Понякога е трудно да се гледа през тях.

И все пак дори сега, щом се приближа до прозорец, очаквам мамините забележки. Тези дребни неща натрупват излишен товар в душите ни.

След като слагаме кухнята в ред, двамата с татко сядаме във всекидневната. Става, за да пусне телевизора. Моля го да не прави това. В тази къща, ако се седне във всекидневната, автоматично се пуска телевизорът, както автоматично се заключва вратата на банята, щом се влезе в нея.

Не знам как да започна; цяла сутрин избягвахме да говорим за мама.

— Виж какво, татко, трябва да знаеш, че майка наистина е болна.

Той се напряга. Наблюдавам очите му. Гледа ме и сърцето ми се свива: подготвя се за най-лошото.

— Жива ли е още, Джони?

— Разбира се, че е жива, татко, но преживя инфаркт, не много тежък, но достатъчно сериозен. Сърцето й никога няма да се възстанови напълно. Например, тя няма да може да работи така, както досега.

Кима с глава. Сигурен съм, че не разбира какво му говоря.

— Винаги съм й казвал, че работи твърде много, Джони. Тя работи много.

— Прав си, татко, а сега ще трябва ти да поемеш голяма част от работата тук. Ще те науча да вършиш леката домакинска работа. Джоан ще идва и ще поема основното почистване, прането, пазаруването и т.н., но ти ще трябва да вършиш всекидневната работа: готвене, почистване на масата, обикновеното поддържане на реда тук.

Сега вече ме слуша, но все още не ме разбира.

— Освен това ще трябва да се грижиш за майка. Знаеш каква е, тя ще се убие, ако не внимаваме. Трябва да я наблюдаваш.

Все още кима, вторачил се в пода.

— Да, мога да го направя. Кажи ми какво да правя и как да го направя, и ще го направя, ще видиш.

— Първо, тази сутрин ще отидем да видим майка. Помни, тя е болна. Много е важно да не я тревожим. Трябва да я убедим, че двамата с теб се справяме добре.