Татко

Докато гледа телевизия, аз написвам върху картони с големи букви телефонните номера на болницата, на пожарната, на най-близката „Бърза помощ“ и на Джоан. Забождам картоните на стената над двата телефона: във всекидневната и в спалнята. Най-големият проблем е, че татко никога не използва телефон. Човек едва може да го накара да вдигне слушалката и да я държи, когато някой го е потърсил. Да си призная — никога не съм го виждал да набира номер. Докато живеех у дома, нямахме телефон. Едва в Калифорния родителите ми си поставиха. Самият аз мразя телефоните, но, Господи, в този огромен свят те са необходимо зло!

Така че няма да бъде лесно да подготвя татко да телефонира за „Бърза помощ“. Опитвам се да му обясня всичко. Написвам го с печатни букви над всеки от телефоните. Текстът е:

СПЕШЕН СЛУЧАЙ — ИНФАРКТ.

БОЛНИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ.

ЕЛАТЕ ВЕДНАГА. АДРЕС 10432 КОЛБИ ЛЕЙН, ПАЛМ.

Принуждавам татко да повтаря това, докато го научи наизуст. Упражняваме се да набираме номера на Джоан, без да вдигаме слушалката, докато той започва да се справя сам. Отивам в спалнята и се обаждам на Джоан. Казвам й, че татко ще й телефонира, за да упражни повикване при спешен случай. Отговаря ми, че ще чака на телефона.

Оставям слушалката обратно и влизам в тоалетната. Когато се връщам във всекидневната, татко отново е погълнат от делфините. Просвам се на пода пред него и оставам да лежа с разперени ръце.

— Татко, представи си, че съм мама и току-що съм получил сърдечен инфаркт. Обади се на Джоан.

Той се изправя и застава над мен.

— Добре ли си, Джони?

— Да. Сега направи това, което упражнявахме.

Отпуска се на колене, слага ръка под главата ми.

— Не, татко. Първо трябва да се обадиш на Джоан.

Изправя се с мъка и отива до телефона. Набира номера, без да вдигне слушалката.

— Вдигни слушалката, татко.

Той се подчинява и я държи до ухото си, без да набира номера.

— Номера, татко.

Хванал е слушалката обратно, така че кабелът излиза от ухото му.

— Обратно, татко.

Завърта апарата върху масата.

— Не апарата, а слушалката, татко. Обърни я така, че микрофонът да е пред устата ти.

Отдръпва я от ухото си, втренчва се в нея, бавно я обръща. Усмихва се. Съсредоточава се върху картона на стената.

— Запомни, татко! Телефонираш на Джоан.

— Да, разбрах, Джон, на Джоан.

Започва да набира. Върти бавно, като задържа шайбата на всяка цифра. Слава Богу, чувам гласа на Джоан! Напрягам се да доловя думите. Татко държи слушалката на пет сантиметра от ухото си.

— Ало, татко?

— О! Здравей, Джоан, радвам се да те чуя.

Подсказвам му.

— Предай й съобщението.

— Джоан, Джони иска да говори с теб.

Понечва да ми връчи слушалката, както си лежа на пода, но кабелът не е достатъчно дълъг.

— Татко, не. Предай й съобщението, нали си спомняш съобщението.

— О, да. Прав си. Джоан! Джони лежи на пода пред мен, казва, че е майка ти и че е получил сърдечен инфаркт.

В този момент не съм сигурен, че не се шегува. Ставам и вземам слушалката.

— Ало, Джоан, познай кой се обажда.

Тя се залива от смях. Толкова съм се вглъбил в страхотните си планове, че не виждам комичната страна на положението. Накрая и аз се разсмивам, а татко седи на стола и също се хили. Приятно му е да чува смеха ни.

Упражняваме се, докато татко научава ролята си безпогрешно. Телефонирам на „Бърза помощ“ и ги питам дали ще могат да се включат в играта. Проявяват разбиране. След това татко половин час упорито стои на вратата в очакване на линейка.

На следващия ден му е необходим както обикновено цял час, за да си оправи леглото. Надниквам в спалнята. Той изглажда внимателно всяка гънка, пълзи на колене около леглото, проверява дали покривката виси равномерно от всички страни. Опитвам се да му покажа как може само да разстели, да я пъхне под възглавниците и да я опъне след това. Покривката за легло е плюшена, на ромбове.

Татко се безпокои, че може да има невидими гънки по чаршафите. На леглото му има само два чаршафа, електрическо одеяло и покривката, но това му отнема цял час.

Бавно крача с тежкия чувал от зебло, закачен за колана ми. На всеки тридесет сантиметра пробивам с тоягата си дупка във влажната земя, пускам в нея картофа за семе и утъпквам пръстта. Все едно, че поставям яйца за полог.

Предавам се. Прави му удоволствие и му осигурява някакво занимание. Така имам повече време за себе си. Започнах да правя йогистките си упражнения, докато той се мотае с леглото. Навлизам вече в реда на мама.

Преди две години тя ме завари да правя тези упражнения и настъпи истинска трагедия: това било езическа религия, можело да ме отлъчат от църквата. Настояваше да се изповядам пред свещеник. След този случай, когато им отивах на гости, си правех упражненията тайно.