Татко

Освен това всяка сутрин трябваше да поглъщаме и рибено масло. Мисля, че ако старият Бернар заявеше, че кравешката пикня е много полезна за здравето, защото съдържа, примерно, витамин Р, майка ще се впусне след кравите с чаша в ръка. Когато се оплаквахме твърде много от рибеното масло, тя купуваше нова марка, съдържаща джоджен, гранули, които приличаха на мазна дъвка. Слагаше ги в сока от портокали: най-отгоре в чашите ни плуваха тлъсти, вонещи на джоджен гранули.

Не мога да пропусна и бирената мая. Трябваше да вземаме по глътка всяка сутрин: не мога да забравя вкуса на изгнили листа и плесен в устата си. Предполагаше се, че в нея има някакъв друг вид витамини. Майка знаеше всичко за витамините още преди да ги открият. Насочваше нейния и нашия живот в посока „безсмъртие“. Беше изпреварила с години времето. Сега, с всичките тези магазини за здравословна храна за маниаците на тема здраве, тя е всъщност много по-хипи, отколкото аз някога ще бъда.

Права е, не е честно. Никога няма да приеме това. Знам. Точно сега тя търси начин да се справи с инфаркта си. В никакъв случай на легло: това е повече от сигурно. Виждам я да измисля някакво налудничаво упражнение за сърцето. Чудесно е, че притежава този вид находчивост, но сега това може само да я довърши.

Прибираме се вкъщи навреме за „сапунените опери“. Отивам в стаята откъм градината и рухвам на леглото; напрежението си казва думата. Когато се събуждам, правя още по-подробни списъци за татко. Справям се с още няколко домакински задължения, като почистване на банята и размразяване на хладилника.

Когато сериалите приключват, татко ме завежда в оранжерията си. Много го бива да разсажда растения от клончета, особено декоративни. Притежава огромно разнообразие от тях. Има дори пръчки Popsicle, наредени една до друга с латинските им имена, датата и мястото, където ги е открил.

В оранжерията се чувстваш като в истинска джунгла. Татко вечно си къса клонки или листа от всеки интересен храст или растение. От Хаваи трябва да е отмъкнал поне стотина клончета и листенца. Пренесе ги в куфара си, увити в мокри хавлиени кърпи. Сигурен съм, че майка не беше много ентусиазирана, но там нямаше как да го спре. После по някакъв начин той съумя да отгледа растения от тези малки клонки и листа.

В оранжерията инсталира уникална система за поливане. Свързана е с уреда за измерване на влагата и се пуска в действие автоматично, което поддържа свежестта на тази местна джунгла. Дори и миризмата е като в джунгла; човек едва ли не очаква да чуе крясъци на маймуни и папагали в клоните на пълзящите растения. Татко прекарва значителна част от свободното си време в оранжерията. Чувства се по-добре тук, отколкото вкъщи.

Привързвам към колчета дългите крехки стъбла на доматите, които са натежали от листа, цветове и доматчета. Обгръща ме силната им остра миризма. Внимателно повдигам и привързвам към кола всяко запълзяло настрана клонче, обръщам го нежно към ласкавите лъчи на слънцето, свързвам земята с небето.

В градината татко има дървета авокадо — три различни сорта, така си осигурява плодове през цялата година. Освен това има лимоново дърво и още едно, което той нарича „моето плодово-салатно дърво“. Всъщност това е праскова, облагородена с нектарин и с кайсия: трите клона дават плод едновременно — отстрани дървото изглежда като картина от Бош.

Татко поддържа и малка зеленчукова градина с швейцарско цвекло, обикновено цвекло, домати, маруля, репички, моркови. Грижи се за зеленчуковата градина само за удоволствие; казва, че е по-евтино тези зеленчуци да се купят, отколкото да се отглеждат, но с гордост носи в кухнята своята реколта.

* * *

След вечеря се обажда Марти. Току-що се е върнала от гинеколога си и разбрала, че е бременна. Бяха правили напразни опити да имат деца в продължение на две години и сега тя е толкова развълнувана, че едва говори. Аз съм във възторг! Ще ставам дядо! Подавам слушалката на татко и тя му казва новината. Той държи слушалката настрана от ухото си, слуша, хили се, кима с глава. Не говори, само се усмихва. Сълзи пълнят очите му, преливат и се търкалят по бузите му. Трябва да е прекрасно чувството, когато ще ставаш прадядо, да знаеш, че поколението се продължава.

Затваряме телефона и се вглеждаме един в друг. И двамата се усмихваме и трием сълзи. Това е прекалено велик момент за всеки от нас, за да правим дори опит да говорим.

Татко става и пуска телевизора, но на мен не ми се гледа как Мърв Грифин се преструва, че говори точно на нас. Нещо отвътре не ми дава мира; искам да се освободя от нарастващото неспокойствие.

— Хайде, татко, нека да излезем и да отпразнуваме събитието!

— Какво разбираш под „излезем“, Джони?