Татко

— Знам едно място, татко. Долу във Венеция и се нарича „Ор Хаус“. Хайде да отидем там.

— Какво! Какво каза?

Повтарям го ясно и се смея.

— „Ор Хаус“, татко: весла, весла.

Търговската камара на Санта Моника вдигна такъв шум, че собствениците трябваше да смъкнат фирмата си. Сега над вратата има само огромни кръстосани весла.

Тук стените вибрират от мощната стереоуредба като в дискотека, но има страхотен избор на песни: музика от двайсетте години до кънтри, рок и електронни стенания. Продават кана бира за долар и половина с толкова пуканки и фъстъци, колкото можеш да изядеш. На разположение е огромна купа, пълна с необелени печени фъстъци, и машина за пуканки, която никога не спира. Вероятно би могло да се живее на бира, пуканки и фъстъци — купища протеини, въглехидрати и витамини.

Но най-хубавото нещо са стените и таваните. Покрити са с графити и възможно най-чудатата колекция от странни предмети, които висяха или бяха залепени към тях. Тук човек можеше да види старомодни печки, големи спортни шейни, гигантски кули, велосипеди, счупени часовници, автомобилни части. Съчетанието от цветове е твърде странно.

В петъчните и съботните нощи повечето хора танцуват боси. Подът е посипан със стърготини с дебелина над два сантиметра и мирише на цирк: пот, фъстъци и стърготини. Светлината е възрозова и се сменя постоянно. Харесвам такива места, тук се отпускаш; провинциална викторианска кръчма; английска пивница, внезапно предала Богу дух. А в добавка — пикантния привкус на стар бар в Дивия Запад.

Отиваме там, близо е до плажа — само на десетина минути от дома на родителите ми. Татко се спира на прага и се оглежда.

— Боже, Джони, тези хора тук са луди! Погледни това.

Посочва кукла, която виси от тавана надолу с главата — без коса е и някой я е боядисал в синьо.

— Какво означава това?

— Нищо, татко, просто само украса.

Грабвам от бара кана, пълна с тъмна бира, и две силно изстудени халби. Повеждам татко към любимото ми сепаре в дъното с чудесно разположение по отношение на озвучаването. На това място на човек му се струва, че звукът излиза право от главата му. Вземам шепа пуканки и фъстъци и ги пускам на масата. На металната й повърхност има рисунка на момиче в твърде изкусителна поза. Не бях я забелязал досега. Виждам нещата някак различно — като при посещение на зоологическа градина с дете.

Гледаме тълпата. Пред очите ни се разиграва голямо блъскане и флиртуване; всички са облечени главно в джинси и леки ризи. Предполага се, че трябва да си навършил двайсет и една години, за да влезеш в такова място, и това изискване се спазва строго. Момичетата обаче изглеждат по-млади. Все пак не трябва да забравям, че напоследък почти всяка жена под четирийсет години ми изглежда като дете.

Татко се е захласнал. Почти забравя да пие бирата си.

— Хей, Джони, това е по-добро от Фейъс Тиътър във Филаделфия някога.

Той върти глава и се смее. Когато се смее, слага ръка пред устата си и покрива зъбите си. Двамата с татко имаме разделени предни зъби — искам да кажа, значително разделени, поне на половин нормален зъб. Татко е страшно чувствителен към това. И при неговия баща е било така. Колкото до мен, аз съм прекалено инатлив или суетен и се гордея с тази си особеност. Приемам я като белег на мъжката линия в нашето семейство. Но нито Били, нито Джаки са го наследили. Марти да, и това ни струваше една значителна сума за зъболекар. Аз дори харесвам разделени зъби при жени, но не е възможно да се очаква, че едно момиче ще е във възторг от това.

Татко така се смущава от разделените си зъби, че никога не се усмихва или смее, без да постави ръка пред устата си и затова сега си седи и се хили зад ръката си.

Изпиваме бавно бирата си, слушаме музиката и се забавляваме в продължение на около час. Връщаме се вкъщи около десет часа. И двамата сме уморени, едва успяваме да се доберем до леглата си. Дори и през ум не ни минава да включваме телевизора.

На следващия ден нещата започват добре. Чувам как татко се пипка с дрехите си и оправянето на леглото. Правя си йогистките упражнения и премитам. Татко излиза към девет часа. Дори си намира лекарствата и сяда заедно с мен, готов за закуска. Движенията му са по-бързи. Седи по-изправен, яде по-бързо. Спомням си как бързо поглъщаше храната си като млад; питам се дали ще започне да се храни отново така.

Дори водим сравнително логичен разговор. Преди години му бях дал кутия с бои. Бях му осигурил всичко, от което можеше да има нужда, включително две средно големи платна.

Тогава той се отдаде на рисуване и нарисува няколко ужасяващи картини, каквито никога не бях виждал. Постави ги в рамки за мама и сега те висят в спалните.