Читаем Татко полностью

Великолепен ден е. Проходът е на три хиляди и шестстотин метра над морското равнище. Спускаме се. Вземаме завоите един след друг в слънчевата светлина; минаваме край огромни дървета и масивни скали, от време на време зърваме бързи поточета в дъното на дълбоки проломи. Пътят лъкатуши през безброй остри завои. Минаваме край отделни разширения — един ден тук ще минава голяма магистрала.

Никога няма да се споразумеем за изпреварването. Няма видимост на повече от седемдесет метра, а камионите с ремаркета са се проточили на около двайсет и осем-трийсет метра пред нас: не им се вижда краят.

Въпреки това той се опитва да задминава, но аз поклащам отрицателно глава. Били се дръпва назад и шофира с опънати ръце. Главата му е наклонена назад, като че ли гледа през бифокални очила. Благодаря на Бога, че нямаме възможност да се движим с повече от около петдесет километра на час.

Няма голям избор на музика. Извън диапазона сме на Денвър и по радиото няма нищо освен кънтри от западните градчета.

Иска ми се да намеря касета на Глен Милър. Питам се дали изобщо има касети с негова музика. Обзалагам се, че много хора на моята възраст с удоволствие биха слушали отново тези стари мелодии „Лунен коктейл“, „Серенада при изгрев“, „В настроение“…

Мога да позная музиката на Милър от първия такт. Дървените духови инструменти първи подхващат темата, после се включват медните, след тях — ударните, и всички заедно изтъкават мелодията. Почти я чувам. То е като да наблюдаваш грациозните движения на танцьорка или забавени кадри на баскетболист: дриблира, прави измамно движение с рамо, скача и стреля в коша, преди да се приземи.

На времето имах всички плочи на Милър. Когато бях петнайсетгодишен, купих един от първите портативни грамофони. Батерията му беше с размера на дванайсетволтов акумулатор на мотоциклет. Това чудо ми струваше цяло състояние. Слушах Милър в птичарника. Страхотно удоволствие беше да пускам тези стари грамофонни плочи на 78 оборота с продължителност по три минути на всяка страна и да го слушам в съпровод на птиците. Дори му писах за това, но не получих отговор.

Когато бях в армията, семейството ми се премести от Филаделфия в Калифорния. Опаковах колекцията си внимателно и я поверих на Джоан — тогава тя беше петнайсетгодишна.

Джоан се опитала да ги държи в краката си пред задната седалка, но това място било нужно за куфарите — по-лесно било да се слагат и вадят оттам при нощувките по мотелите. Сложили колекцията ми в багажника.

Пресекли пустинята посред лято. Когато сестра ми разопаковала плочите, те се били слепили в плътна, нагъната, дебела грамофонна плоча — най-дебелата плоча на Глен Милър в света.

По време на войната често мечтаех за тези плочи: когато се върна вкъщи, ще слушам, докато дойда на себе си. Опитвах се да си спомня музиката.

И така, върнах се от фронта. Когато утихнаха радостните възгласи на роднините ми, попитах къде са плочите ми. Настъпи гробно мълчание. Джоан ми даде знак да я последвам. Заведе ме в стаята си и измъкна от шкафа черна буца.

След първото ми раняване, по време на транспортирането ми до моята част една вечер се оказах в палатка сред разкаляна нива — и тогава разбрах за изчезването на Милър. Близо месец бях местен от болница в болница. Тук си имаха личен враг, който неизменно се появяваше по време на вечеря и бомбардираше палатките от стар моноплан. Тъй като наоколо нямаше противовъздушно поделение, всички се втурвахме навън да стреляме по него с автомати: за нас той се беше превърнал в тренировъчна мишена преди вечеря.

Според мен този смахнат немец хвърляше бомбите с ръка. Те бяха ръчно направени от свързани заедно гранати: половината изобщо не избухваха. Още един фанатик — като онзи старец на Хемингуей.

Той току-що беше приключил с малкия си кръг над нас, след като пусна две от бомбите си. И двете тупнаха в калното поле, без да избухнат, а ние отново не го улучихме. Върнах се в палатката да си взема приборите за хранене, когато срещнах отговорника до пощата на тази временна рота: раздаваше броеве от „Старс & Страйпс“. Разгърнах моя и прочетох:

МАЙОР ГЛЕН МИЛЪР ИЗЧЕЗВА БЕЗСЛЕДНО ПО ВРЕМЕ НА БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ НАД ЛАМАНША! СПОРЕД СПАСИТЕЛНИТЕ ЕКИПИ САМОЛЕТЪТ ВЕРОЯТНО Е ИЗГУБЕН!

Не повярвах на очите си.

Усамотих се в палатката си, за да преживея трагичната новина. Тази музика, символ на чудесното ми детство, беше изчезнала в небитието. Чувствах се измамен. Осъзнавах, че нещата никога вече няма да бъдат същите.

Знам, че така се случва с всеки и с всичко — дори и без война и трагична смърт. Но мен ме крепеше илюзията, че когато се върна вкъщи, ще намеря всичко непроменено.

Клекнал там, в палатката, в пролетната вечер, дадох воля на сълзите си. Закъснях за вечеря.

* * *

Кънтри песните по радиото не престават. Използват не повече от десетина музикални мотива — сменят само думите. Опитвам се да се вслушвам в тях.

Изключвам радиото. Били се хили.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза