Татко

— Господ да те благослови, милостиви господине! Още пет минути и щях да изтегля жадния си за кръв револвер с шест патрона да пусна един от тях точно през високата си широкопола шапка!

Засмях се. Господи, чудесно е да се смееш! Не бях се смял на глас през последните шест месеца. А инак често се смея високо и продължително, дори се страхувам смехът ми да не премине в истерия. И Били се смее — изглежда, повече на моя смях.

— Татко, този свят има нужда от няколко нови кънтри песни, може би порно-лирични — по-близо до действителността.

Минаваме през тунели и в тях има невероятни скални формации, красиви като при Брайс3. Вероятно някъде тук наблизо сме пресекли линията, която разделя континента.

Личи си, че сме преминали някаква граница: оттук нататък всичко се променя — съвсем различно е. Това е първата стъпка на изток. Когато човек прехвърли този огромен скалист хълм, прави първата крачка и към Европа. Тази част е по-цивилизована. Вярно е — не е така вълнуваща, но е много по-лека за живот.

Оттук започва районът на опитомените животни. Хората все още не са така „опитомени“, нито растенията. Но от другата страна всичко е диво: диви растения, скали, хора, небеса, вода, животни. Единствените изключения са няколкото гета за хора като Лос Анджелис и Сан Франциско.

Предстои ни да минем през някои от най-обширните области за опитомени животни в света директно през Канзас: над шестстотин и четирийсет километра процъфтяващ животновъден район. Културните растения започват, след като пресечем Мисисипи, а цивилизованите или „опитомени“ хора са от другата страна на Апалачите.

Напускаме планината и поемаме по права магистрала с четири платна. Тя ни е наградата. Били е като хипнотизиран. Хвърлям поглед на скоростомера — стрелката трепти над сто и двайсет! Исусе, има ограничение от малко над осемдесет километра!

— Погледни скоростомера, Били! Ах, каква скорост само развиваме!

Не го нападнах, казах го по начина, по който бих казал: „Виж онази жълта крава през прозореца“. Но той наистина намалява — намалява до около сто километра в час. След като се е движил с над сто и двайсет километра, на човек му се струва, че се пълзи с около четирийсет километра в час.

Край магистралата няма нищо интересно; тя се е проточила напред като железопътна линия без никакво отклонение. Навсякъде около нас — питомни животни: крави, млади кастрирани добичета.

Били внезапно започна да се кикоти. От време на време тананика и отбелязва такта с левия си крак.

— Татко, чуй това: първата свястна кънтри песен от „Не ме погребвай в самотната прерия“.

Започва да пее, смесица от Джони Кеш, Боб Дилън и Арло Гътри. Използва три от кънтри мелодиите.

Сред баирите на Орегонската гора
кат Фрида не може да пищи ни една резачка на дърва!
Когато някой спомене името на Фрида,
скандалджиите и побойниците дървари
сплескват се от ужас като консервирана сардина!

— Сега следва солото на верижния трион. Лесно ще го изсвиря на китарата.

Започва да тананика, дюдюка, свисти, стърже — имитира звука на триона.

— А ето и продължението… почакай за миг! Яаа.

Лактите на Фрида са като колене на слон.
Пикае права, като се държи за клон.
Пчели и птици я отминават без поклон,
но трябва да я видиш как повалят тез дърва:
и тогаз разбираш какво велико чудо е като жена!

Отново дюдюка, свирка тананика и бръмчи. Настъпва доста дълга пауза, докато съчини третия куплет. Продължава да отмерва такта с голия си крак и да се кикоти.

— О’кей, готово е:

Фрида приключва земния си път през сив и тъмен ден,
казват, тогаз поваля две дървета наведнъж:
те се режат лесно и тя чуди се защо —
поглежда се надолу — и, о! — трионът се е врязал
в нейното бедро!

Отново странни, нетърпими звуци изпълват колата. До този момент не знаех, че може да издава толкова различни звуци с уста; той почти успява да имитира китара. Чувал съм да го имитира мотоциклет, но това сега е нещо съвсем ново за мен.

Били прави кратка пауза, но след нея няма спиране. Сега вече и двамата се смеем от сърце.

Фрида пльосва се на ампутиран крайник, след това на друг:
Някои дори твърдят, че промърморила е само МУТАХУХ!
Тя поглежда право към въртящите се дървеса —
и пада със въздишка върху черната земя!