Татко

Предавам се и се наслаждавам сам на играта. Късно е; Били е живял твърде дълго в Европа. Когато играта свършва, потегляме към мотела. Едва сега почувствах колко съм уморен. Лежа в леглото и си мисля колко е различен животът ни с Били. Бяхме живели заедно през по-голямата част от неговия живот досега, но фактически не бяхме споделяли много. И това е дяволски лошо.

Глава 12

Тази вечер пристигна Били. Заспал съм, но майка все още не си е легнала — гледа шоуто на Джони Карсън.

Да се чуди човек как не е умряла при вида му. Събужда ме проклетият вътрешен телефон, който звъни като побеснял до леглото ми. Вдигам слушалката и чувам гласа на мама — чиста истерия.

— Джаки, ела веднага! Били е тук!

Объркан съм.

— Били тук? Били е в Санта Крус. Не може да бъде тук.

Все още замаян от сън, отивам при тях залитайки, облечен в бившия си спортен екип, с който сега спя: нещастен образ на победен атлет.

Но той наистина е там. Не съм го виждал, откакто напусна Париж, за да учи. Признавам, че се радвам много. Даряваме се взаимно с нещо като полупрегръдка. Мили Боже, вони на партенки! Отдръпвам се, за да го огледам. Изглежда ужасно — отслабнал, целият в пъпки. Когато Били не се храни правилно, лицето му се покрива с пъпки — истинска катастрофа. Дрехите му са мръсни, обувките му като по чудо не са се разпаднали на краката му.

Майка стои там, притиснала малки юмручета към устата си. Признавам, че видът му е окаян. Изглежда като безпризорен.

Казва ни, че е разбрал от Врон за заболяването на баба си. Пита я как се чувства, но тя все още не е в състояние да говори.

Осведомявам го, че сега дядо му е в болница. Опитвам се да настаня мама на стол. Не знам дали да разкрия истинското състояние на татко пред нея.

Същевременно обмислям коя стая ще бъде най-подходяща за Били. Спирам се на моята спалня откъм градината. Там ще е по-далеч от мама. Ще се преместя в страничната спалня. Небрежно разхвърляните му неща, неоправеното легло, това са неща, които могат да подлудят майка. Вече усещам, че е готова да направи сцена.

Аз също съм разтревожен: ако на мен ми изглежда зле, на майка ми сигурно й се струва десет пъти по-зле. Мислено тя вече е в банята и пълни ваната. Помагам й да седне на стола. Моля я да си легне, но тя не помръдва.

— Моля те, майко. Късно е.

Знам, че всяка минута, прекарана от нея вторачена в Били, й копае гроба. Успявам да я убедя да си легне. Донасям й чаша вода и валиум и ги слагам на нощното шкафче.

Втурвам се обратно и казвам на Били да си смъкне дрехите и да влиза във ваната.

— Сложи всичко в коша за мръсни дрехи. Утре ще ги изпера. Ето ти хавлия и една от пижамите на дядо ти.

Няма да чакам Джоан. Сам ще отнеса дрехите му до пералнята; не бива дълго да остават тук, инак ще се наложи да дезинфектираме цялата къща.

— Бил, не бързай — полежи по-дълго във ваната, докато се уверя, че майка е заспала. Под умивалника има шампоан.

Връщам се в спалнята. Майка е шокирана. Не е взела валиум. Сядам на края на леглото й и настоявам да го вземе.

— Какво му има, Джаки? Изглежда болен. С какво се е хранил? По този начин ли се обличат сега в колежите? Прилича на хипи. Взема ли наркотици, Джаки? Питай го, Джаки, трябва да го попиташ! Не искам наркомани в къщата си!

И тъй нататък — все в този дух.

— Толкова е мръсен — дори хипитата са по-чисти. Той е като скитник, просяк! Не мога да се начудя как не са го прибрали в полицията.

Слушам я и чакам въздействието на валиума. Всичко казано в известен смисъл е истина. Майка ми си е такава. Тя не преувеличава чак толкова много — всъщност вкопчва се в някоя незначителна подробност и я разработва със замах, като я превръща в основен проблем.

Най-сетне се успокоява и се унася. Измъквам се на пръсти от стаята й. Били току-що е излязъл от ваната и се появява на вратата на банята в халата на татко — от него се стича вода. Идва във всекидневната, пуска телевизора и се пльосва на люлеещия се стол с крака, вдигнати на друг стол. Няма втори като Били: държи се като у дома си, независимо от това къде се намира.

Отивам в банята. Всичко е подгизнало, а ваната е все още пълна с мръсна вода! Предполагам, че когато човек е свикнал с душове, забравя как се борави с вана. Сигурен съм, че не е оставил нарочно банята в този вид. Просто не е помислил. Слагам в ред банята: хвърлям дрехите му в коша за мръсни дрехи, почиствам ваната. Няма да кажа нито дума. Най-много от всичко искам да разбера какво прави тук, защо не е в колежа.

Когато се връщам във всекидневната, намалявам звука на телевизора, за да не събуди мама. В паузата ставам и го изключвам.

— Били, баба ти не е добре. Прекара два инфаркта и едва се крепи. Всеки ден й е подарен. Има запушване — оклузия, както казват лекарите. Трябва да се пази от шок и физически усилия. Но не тя е истинският проблем, колкото и да е сериозно положението й. Истинският проблем е дядо ти.