Татко

Не мога да си представя татко с чадър, особено на осемнайсет години, но времената се променят и хората с тях. През по-голямата част от живота си той не носеше дори шапка в дъжда; казваше, че дъждовната вода била полезна за косата му: къдрела я. Запя друга песен, когато оплешивя.

По онова време мама тъкмо се съвземала от нервната си криза и работела във фабрика за захарни изделия. Според майка тя веднага разбрала, че това е идеалният мъж за нея. Иска ми се да бях говорил с него за това, което той си спомня.

Майка ми имала друго гадже — „много симпатично еврейче от богато семейство“, както се изрази тя. Докато живеех при родителите си, името на Сидни Паркър се повтаряше твърде често: „Той нямаше еврейско име, но беше евреин“. Вероятно всяка жена си има някакъв мъж, който се споменава в даден момент като човека, за когото е можело, трябвало, щяла да се омъжи. Може би и мъжете казват същото, но аз просто не съм забелязал.

Мама пуска телевизора. Тя има вечерен график от определени предавания. В момента върви бейзбол с отбора на „Доджърс“, но мама не харесва тази игра. Стигаме до компромисно решение. Аз гледам втория ининг, след това седмия и осмия. В този момент резултатът е осем на три, ето защо предполагам, че „Доджърс“ са загубили срещата. Шоуто на Джони Карсън е с предимство.

Между третия и седмия ининг гледаме шоуто, наречено „Всички в семейството“. Мама твърди, че водещия прилича на мен. Нарича се Арчи Бънкър — празноглав, наперен, с расовите предразсъдъци на ограничен човек.

Навярно това е като да се видиш в трикрилото огледало в магазините на „Сиърс“. Забелязваш подробности, които обикновено пропускаш (или не искаш да забележиш): колко дебел е вратът ти, колко голямо е шкембето ти, колко си прегърбен. Обаче аз не мога да се съглася, че приличам на този Бънкър.

Е, да, и двамата сме със сини очи. Добре, но такива бяха и очите на Адолф Хитлер. И двамата сме с чипи носове, но какво ще кажете за Боб Хоуп4? Освен това Бънкър е с бяла коса, а аз не съм. Може би щеше да е побеляла, ако не бях плешив! Кой знае? Главното е, че той е толкова тъп. Може би и аз щях да изглеждам така, ако косата ми не бе опадала и създала илюзията, че съм с високо чело. Надявам се, че не се заблуждавам за характера си, както за външния си вид.

— Погледни само, не прилича ли на теб, Джаки? Нали? Даже в профил — виждаш ли? Ако нямаше брада…

Три пъти се кълна в себе си никога да не посягам на брадата си. Освен това веднага започвам диета. Издържах само три дни.

Обичам да си похапвам и няма да се поглеждам в огледалото. По дяволите, петдесет и две години са петдесет и две: трябва да приличам на нещо, не мога вечно да съм момче.

Невероятно е колко излишна информация можеш да получиш, докато гледаш телевизионен филм. Единайсет минути от всеки половин час текат реклами, т.е. развръзката става за деветнайсет минути.

Нищо чудно, че хората не виждат смисъл в живота. Ако гледаш твърде дълго телевизия, получаваш изкривена представа за света. Ежедневието ти се струва досадно.

Мама си ляга след шоуто на Джони Карсън — не забравям да сложа валиум и чаша с вода върху нощното й шкафче. Не искам повече лекции за привикването към лекарства. Ако не може да заспи, ще си вземе таблетките; става въпрос за нейния живот. Уча се — но бавно.

* * *

Аз съм този, който не може да заспи. Втренчил съм се в онези копия на „Светата Дева“ и „Свещеното сърце“, правени от баща ми. Обикновено, когато човек е с лице към тях, „Свещеното сърце“ трябва да бъде отляво, но те са окачени обратно. Не бих казал, че редът им ми е правил впечатление, навярно ми се е набил в главата, докато бях ученик.

В главата ми се въртят най-различни мисли и идеи. Може би в това се състои мисловният процес. В този момент ми хрумва нещо. На моята възраст Христос — дори и на трийсет и три години, ми се вижда сополиво дете, младеж, който се тъпче с хот-дог. Лежа в полумрака. „Джони, моето момче, ти наистина остаряваш!“

Когато бях дете, брадата на Исус го правеше да изглежда в детските ми очи по-възрастен — беше сериозен като дядо или баща, струваше ми се различен — като извънземен.

Сега децата носят бради. Брадата е като спортните обувки или тениските — евтин трик да изглеждаш млад.

Поглеждам Мария. Сигурно не е била на повече от шестнайсет-седемнайсет, когато е забременяла с Исус. Да допуснем, че Ангел Господен наистина е слязъл долу да й съобщи, че Господ е бащата и че и бебето й ще бъде, и дори да й е казал как да го кръсти; дали тя е продължила да вярва на това седем-осем месеца по-късно? А ако Йосиф не е спал с нея, какво ли си е мислил?

А и какво всъщност става с Йосиф? Нищо не се знае за него след дванайсетата година на Исус. Дори и да не му е баща, можеха поне да кажат, че е умрял или избягал, или е прегазен от разбесняло се магаре — нещо, каквото и да е то.