Читаем Татко полностью

И какъв гаден са избрали за празнуване на рождения ден на Свети Йосиф — два дни след деня на Свети Патрик. Истината е, че никой не знае рождените им дни, така че са могли да се спрат на който и да е друг ден. Представата за Йосиф е ограничена до задържане на магарета и крави, докато Исус се ражда; а по-късно се прибавят и няколко урока по дърводелство.

После — онзи сватбен пир в Кана. Мария е около четирийсет и шест-седемгодишна; хубава възраст за жена: напълно зряла и без видими следи на остаряване. И така, тя преждевременно тласка Исус към кариерата му — преди той да е готов за това; иска да се изфука пред приятелките си какъв страхотен син има. Питам се дали той първо не се е упражнявал вкъщи, като е правел някое и друго чудо пред майка си.

А може би на Мария й е омръзнало из къщата й да се мотае трийсетгодишен смотаняк и се е чудела как да му даде пътя.

Гледам тези две картини и фантазирам. Обичам легендите, но всички тези истории се предполага, че са истински. Тази мистика влияе върху психиката и те променя. Питам се доколко е въздействала и на мене; сигурен съм, че не е малко. Лежа си с такива светотатствени мисли и се чудя за какво ли е всичко това.

На следващата сутрин се обажда Етридж. Майка вдига слушалката; притиска я към гърдите си и шепне: „Той търси теб, Джаки.“ Говоря по телефона от всекидневната. Тя може да остане на другия и да слуша.

Етридж говори със студен, властен тон. Този разговор трябва да е твърде важен за него — едва девет и петнайсет е.

Той описва състоянието на татко, използва медицински жаргон. Слушам и мълча. Най-сетне стига до същността на въпроса.

— Днес ще изпишем баща ви, господин Тремънт. Можете да го вземете след дванайсет.

Смаян съм. Не мога да повярвам на ушите си.

— Искате да кажете, че е оздравял, докторе?

— Е, не, състоянието му не е променено.

— Тогава как ще го изпишете? В състоянието, в което е, той не може да живее извън болницата.

— Господин Тремънт, от медицинска гледна точка състоянието на баща ви е стабилно; не можем да направим кой знае колко за него повече. Необходимо е да бъде поставен под попечителство.

— Какво искате да кажете, доктор Етридж? Какво означава „попечителство“?

— Господин Тремънт, ние не можем да си позволим да задържаме пациенти, чието състояние не се променя от провежданото лечение.

Все още не мога да повярвам.

— Но, доктор Етридж, ние се опитахме да го гледаме вкъщи: спах с него, хранех го, къпех го, прекарвах цялото си време с него. Той наистина има нужда да бъде в болница.

Настъпи кратка пауза. Етридж явно се опитваше да сдържи нетърпението си.

— Господин Тремънт, вашият баща вероятно трябва да бъде настанен в оздравителен дом. Ще му дам един допълнителен ден, за да имате време да намерите подходящо място. Можете да се обърнете и към социалната служба.

Приключва разговора.

Не знам какво да правя. Чувам майка да се влачи в хола. Вбесена е, размахва заплашително юмрук.

— Винаги съм знаела, че този Етридж е копеле! Баща ти го харесваше само защото е от Уискънсин. Знам, че е направил грешка при тази операция на жлъчния мехур!

Водя я до стол.

— Успокой се, мамо. Още една сърдечна криза няма да помогне на никого.

— Кой дава пари в продължение на повече от двайсет години, за да могат да построят голямата си хубава болница? Ние давахме и давахме грешни пари; сега, когато имаме нужда от тях, те ни изхвърлят. Куп чифути и негри, това са те!

Плаче.

— Джаки, не искам татко ти да отива в дом за стари хора. Не забравяй това. През всичките тези години сме работили и спестявали, грижехме се за вас, децата, и сега да завърши в старчески дом.

— Става въпрос за оздравителен дом — точно като този на нашата улица, майко, не за старчески дом.

— Не ми говори; знам аз. Това е само купешко име за същото. Колко пъти двамата с татко ти сме поглеждали тези бедни душици и сме ги съжалявали! Толкова сме се радвали, че си имаме наша, собствена къща — а сега да му се случи и на него това!

Ридае. Изчаквам я. Искам да телефонирам на Джоан, но първо трябва да се справя с положението тук. Всъщност имаме ли избор? Не знам как бих могъл да ги принудя да го задържат в болницата. Знам със сигурност, че не бих се справил тук, особено в присъствието на майка. Той трябва да отиде в оздравителен дом — няма друга възможност. Най-сетне успокоявам майка и телефонирам на Джоан.

Обяснявам й положението, казвам колко е разтревожена майка. Джоан иска да говори с нея.

След около пет минути кимане и повтаряне на „да, да“, придружени с оплаквания, но, в общи линии, вече примирена, майка ми подава слушалката.

— Смятам, че майка разбра всичко, Джак. Проблемът с нея е повече психологически. Типичните ирландски приказки за домовете за бедни. Тя ще се оправи. А ти върви в болницата и говори с хората от социалната служба.

Така проблемът беше решен. Приготвям закуска. Майка все още се колебае как да реагира. Били идва от стаята си, казвам му какво се е случило. Той се заканва, че ще изгори болницата. Майка ми само това чака. Зад гърба й му правя отчаяни знаци да се успокои. Господи, не беше леко!

* * *
Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза